Чироко направи знак на Габи, която вече навличаше мрежата. Тя бе толкова нетърпелива да се махне от тук, че скочи преди Чироко да успее да провери екипировката й. „Две от три“ — помисли си тя, промушвайки краката си в паяжината. Нишките бяха топли и еластични и когато привърши с пашкула се почувства доста удобно.
Самият скок се оказа съвсем привичен. Погледна нагоре. На фона на жълтото небе се очертаваше синия купол на парашута. Беше по-малък отколкото би трябвало да бъде един парашут, но явно бе достатъчен при ниската гравитация и по-високото налягане. Тя хвана с ръка сноп нишки и ги придърпа, насочвайки парашута към брега на реката.
Чироко успя да се приземи на крака и бързо се освободи от амуницията. Парашутът се свлече върху калния бряг, докато тя остана до колене във водата, загледана в Бил, който вече идваше към нея. беше трудно да не се изсмее. Приличаше на бледо проскубано пиле. По цялото тяло бяха наболи къси косъмчета.
Тя сложи две ръце на челото си и ги прекара назад по мъхестото теме. С неговото приближаване усмивката й ставаше все по-широка.
— Такава ли съм каквато ме помниш? — попита тя.
— Даже по-хубава — той изцопка, пръскайки вода наоколо последните метри, които ги деляха, обви ръцете си около нея и я целуна. Тя не заплака, и не изпита такава нужда, въпреки че преливаше от щастие.
Бил и Август бяха направили чудеса, като се има предвид, че използваха само острите метални отломки от скафандрите. Само за шест дни успяха да построят две колиби, а на третата оставаше да се довърши половината покрив. Стените се състояха от навързани един за друг клони, измазани с кал, а покривите, леко скосени и покрити със слама изглеждаха доста солидно.
— Най-доброто, което можахме да постигнем — разведе ги наоколо Бил. — Мислехме да направим кирпичи, но слънцето нямаше да може да ги изсуши достатъчно бързо. Запазват прекрасно от вятъра и почти не пропускат вода — посочи той колибите.
Отвътре помещенията бяха два на два метра. Върху пода бе разстлан дебел пласт сухо сено. Бяха доста ниски, Чироко не можеше да стои изправена в тях, но не мислеше да протестира — беше й достатъчно, че можеше да спи на закрито.
— Нямахме време да довършим другата, преди да дойдете — продължи Бил. — Но като се включите и вие, за един ден ще стане. Габи, тази за тебе и Калвин. Аз и Чироко ще се нанесем в колибата, която досега заемаше Август. Тя си е харесала новата.
Габи и Калвин не казаха нищо, но Габи се приближи плътно до Чироко.
Август изглеждаше ужасно. Беше остаряла поне с пет години, откакто Чироко я видя за последен път. Много отслабнала, тя приличаше на призрак с дупки вместо очи и ръцете й трепереха непрекъснато.
— Нямахме време да де сдобием с прясно месо днес. Бяхме доста заети около новата колиба. Август, има ли нещо останало за вечеря?
— Мисля, че да — отвърна тя.
— Би ли го донесла?
Август се отдалечи вяло. Бил срещна погледа на Чироко, облиза устните си и бавно поклати глава.
— Нищо не знаете за Април, нали? — каза меко той.
— Абсолютно нищо, както и за Джен.
— Не зная дали ще изкара дълго така.
След като се нахраниха, Бил разпредели работата по довършването на третата колиба. Личеше си, че беше насъбрал доста опит с първите две. Не беше изморителна работа, но много досадна. Пренасянето на тежките клони, не ги затрудни особено, но отрязването и на най-тънкия от тях изискваше страшно много време. В резултата от всичко това плодът на техния труд кой знае колко добре. Когато завършиха колибата, Август веднага се настани в нея. Калвин също се прибра в своята, но Габи се намери в чудо. Най-накрая успя да измънка, че отива да разгледа околността и ще се върне след няколко часа. Изглеждаше отчаяна и явно не знаеше какво да прави.
Бил и Чироко се спогледаха. Бил сви рамене и посочи с ръка към незаетата колиба.
Чироко седна неловко. Имаше много неща, за които искаше искаше да узнае, но се поколеба от къде да започне.
— Как беше при теб? — най-после попита тя.
— Ако имаш предвид времето между катастрофата и събуждането ми тук, ще трябва да те разочаровам. Абсолютно нищо не си спомням.
Тя се протегна и нежно го докосна по челото.
— Не те ли боли главата? Световъртеж? Калвин трябва да те прегледа.
— Ранен ли бях — намръщи се той.
— Доста лошо. Изпадна в безсъзнание. Цялото ти лице и шлемът бяха в кръв. Това е всичко, което успяха да видя за няколко секунди, които имах. Помислих си, че черепът ти е счупен.
Бил опипа челото си, после прекара пръсти по слепоочията си и назад към тила.