— Преди пет минути и шипове да ти растяха, пак нямаше да ги забележа. Искам косата ми да порасне колкото се може по-бързо. Чувствам се доста глупаво така и е адски неудобно.
— На мен ми расте отново навсякъде. Все едно, че по цялата ми кожа някакви буболечки са си устроили танцова забава. Извини ме, но ще се почеша — каза той и започна с всички сили да се чеше. Чироко му помогна — почеса гърба му там, където не можеше да се достигне сам и той възкликна — Ааах? Не казах ли преди малко, че те обичам? Бил съм луд. Тогава не знаех какво е любов. Сега вече знам.
В този момент Габи влезе в колибата.
— Извинявай Роки, но се чудя дали не би трябвало да направим нещо с парашутите. Единият вече отплува надолу по реката.
— Какво да направим? — Чироко бързо седна и погледна Габи в очите.
— Да ги запазим. Можем да ги използваме за нещо.
— Ти… разбира се. Сигурно си права.
— Просто си помислих, че е добра идея. — Габи наведе глава към пода, леко потътри крак и за пръв път погледна към Бил. — Ъъ… добре. Помислих, че може би аз… мога да направя нещо хубаво за вас. — каза тя и бързо изскочи през вратата.
Бил седна, опря лактите си на коленете и погледна въпросително.
— Страхувам се, че Габи ще се окаже голям проблем — въздъхна Чироко. — Тя мисли, че е влюбена в мен.
ДЕВЕТА ГЛАВА
— Какво искаш да кажеш с това „довиждане“? Къде отиваш?
— Обмислил съм го добре — спокойно отговори Калвин, после свали часовника от ръката си и го подаде на Чироко. — Вие ще го използвате по-добре от мен.
Още малко и Чироко щеше да избухне от негодувание.
— И това ли е всичко, което можеш да ми кажеш: „Обмисли съм го добре.“? Калвин, трябва да се държим заедно. Все още сме изследователски екип и аз все още съм ти Капитан. Трябва всички заедно да положим усилия, за да се спасим.
— И как мислиш да го направиш? — усмихна се леко той.
Прииска й се да не беше задавал този въпрос.
— До сега нямах време да изработя някакъв план. — неопределено каза тя. — Но трябва да има начин.
— Ще ми съобщите, като измислите нещо.
— Заповядвам ти да останеш с нас.
— Как ще ме спреш, ако поискам да тръгна? Ще ме удариш с нещо по главата и ще ме завържеш? Оставането ми тук ще се превърне в голямо неудобство за вас. Доста усилия са ви нужни, за да ме задържите — един човек постоянно трябва да ме пази. Ще ви бъде много по-изгодно да ме пуснете.
— Какво имаш предвид под изгодно?
— Точно това, което казах. Цепелините могат да разговарят по цялата територия на Темида. Големи клюкари са и веднага научават новините. Тук долу всичко живо следи разговорите им. Ако някога ви потрябвам за нещо веднага ще дойда. Всичко, което трябва да направим е да ви науча на няколко прости изречения. Можеш ли да свириш с уста?
— Никога не съм обръщала внимание — махна нервно с ръка тя, потърка чело и позволи на тялото си да се разхлаби. Ако искаше да го накара да остане, не трябваше да го задържа насила, а да се постарае да го убеди.
— Все още не мога да разбера защо искаш да ни напуснеш. Не ти ли харесва нашата компания?
— Аз… не, не бих го казал точно така. Просто бях твърде щастлив, когато бях сам. С вас съм твърде напрегнат, чувствам се твърде неприятно.
— Всички преживяхме много. Надявам се да стане по-добре, когато някои неща се изяснят и осмислят. Но за това трябва време.
— Тогава ще ме извикате и ще опитам отново — сви рамене той. — Но повече не ме е грижа дали ще общувам със същества от моята порода. Цепелините са по-свободни и по-мъдри. Никога не съм се чувствал по-щастлив.
Беше по-възбуден от тогава, когато се срещнаха на скалата.
— Цепелините са стари Капитане. И като раса и като индивиди. Свирчостоп е може би на 3000 години.
— Ти как можеш да знаеш това? И как той може да го знае?
— Тук се редуват периоди на студ и периоди на топлина. Прецених, че е така понеже Темида винаги е ориентирана в едно положение спрямо Сатурн. Точно сега оста й е насочена към Слънцето, но всеки петнадесет години външната стена на тора закрива светлината, докато Сатурн се придвижи и другия полюс на Темида се покаже на слънце. Тук също има години, но всяка от тях е равна на петнадесет земни. Свирчостоп е видял около 200.
— Добре Калвин — каза Чироко. — Виждаш ли колко много се нуждаем от теб. По някакъв начин можеш да общуваш с тия същества. Научаваш много неща. Някои от тях могат да бъдат важни за нас. Например тези шесткраки създания, как ги нарече…?
— Титаниди… Това е всичко, което знам за тях.
— Но можеш да научиш повече.
— Капитане, в момента има много по-важни неща, които трябва да знаете. Вие се намирате в най-гостоприемната част на Темида. Останете тук и ще се чувствате спокойно. Не ходете в Океан и даже в Рея. Тези места са изключително опасни.