— Виждаш ли? Как можехме да го знаем, ако те нямаше. Ние се нуждаем от теб Калвин.
— Ти не разбираш. Не мога да изуча истински тези места без да отида там. В по-голямата си част езика на Свирчостоп е недостъпен за моите възможности.
Чироко усети как в нея се надига горчивината на поражението. Проклятие! Джон Уейн би прекарал това копеле под кила на кораба5. Чарлз Лоугън6 би го оковал във вериги.
Тя знаеше, че ще се много по-добре, ако зашлеви на този упорит кучи син една плесница, но успя да се овладее. Никога не бе командвала по този начин. Беше спечелила уважението на екипажа, не като бяга от отговорност, а с умението си да се справя по най-мъдрия начин с дадена ситуация. Можеше да приема фактите такива, каквито са и разбра, че Калвин ще ги напусне. Това не я накара да се почувства по-добре. От една страна, заминаването на Калвин щеше да намали нейния авторитет, а от друга, като командир, тя носеше отговорност за неговата безопасност. Положението я връщаше към проблемите, с които се бе сблъскала, още в началото на нейното командване — липсата на модел за поведението на една жена-капитан. Беше проверила и изследвала всички варианти за поведението на един командир и използваше само тези, които й се струваха правилни. Но нещо не можеше да бъде правилно за нея, само защото е било правилно за адмирал Нелсън от английската флота.
Трябваше да има дисциплина и трябваше да има авторитет. В продължение на хиляди години морските капитани бяха изисквали първото и налагали второто. Нямаше намерение да изхвърли целия този натрупан опит. Там, където авторитета на капитана стоеше под въпрос, обикновено настъпваше катастрофа.
В космоса, обаче положението не беше същото. Хората, които изследваха космическото пространство бяха силни личности и свръхинтелигентни гении — най-доброто, което Земята можеше да предложи. В отношенията между тях трябваше да има гъвкавост и търпимост — принципи, които бяха залегнали в устава на НАСА за полетите в дълбокия космос.
Съществуваше още един фактор, който не трябваше да забравя. Нямаше вече кораб. Беше й се случило най-лошото, което можеше да се случи на един Капитан. Това щеше да й остави горчив вкус в устата до края на живота.
— Добре. — най-после проговори Чироко. — Прав си, не може да губя време и сили да те пазя. Не мога и да те убия по друг начин, освен символично, — млъкна понеже осъзна, че зъбите и скърцат и се постара да отпусне долната челюст. — Но трябва да ти кажа, че когато се завърна на Земята, ще те подведа под отговорност за неподчинение.
— Приемам. — каза той без всякакви емоции. — Скоро ще разбереш, че последното няма да бъде. Ще съм много по-полезен там, където отивам, отколкото ако остана тук. Но никога няма да се върнем на Земята.
— Ще видим. А сега, защо не научиш някой как да разговаря с цепелините? Мисля, че не мога повече да те понасям около мен.
В края на крайщата се наложи Чироко като най-музикална да изучи кода. Чувството й за точна височина на тоновете беше почти съвършенно. чистотата на тона бе критична за езика на цепелините.
Трябваше да научи само три фрази, най-дългата от тях се състоеше от седем тона, завършващи с трела.
Първата, можеше да преведе като „Добро издигане“ и всъщност представляваше един любезен поздрав. Втората беше „Търся Калвин“, а третата — „Помощ!“.
— И запомнете добре, не викайте цепелин, ако наблизо има огън.
— Ти си доста оптимистичен.
— Скоро ще можете да палите огън. Ъ-ъ, чудя се… чудя се не бихте ли искали да ви освободя от Август? Може би ще се почувства по-добре,ако я взема със себе си. Ще потърсим заедно Април.
— Можем сами да се погрижим за собствените си проблеми — студено процеди Чироко.
— Както кажеш.
— Виж какво! Тя едва ли съзнава, че си заминаваш. Ще ми изчезнеш ли най-после от погледа?
Август, обаче не бе изпаднала в толкова силна апатия, както изглеждаше. Когато разбра, че Калвин заминава, настоя да се присъедини към него. След кратък спор Чироко се предаде, въпреки че опасенията й бяха много по-големи, отколкото в случая с Калвин.
Свирчостоп се спусна ниско и от него започна да се размотава някакъв кабел. Виждаше се как плющи и се вие във въздуха.
— Но защо го прави? — попита в недоумение Бил. — Каква полза има той от това?
— Харесва ме — простичко каза Калвин. — Освен това, обича да вози пасажери. Разумните видове му се отплащат, като пренасят храната от първия стомах във втория. Цепелинът няма мускули за това, не може да си го позволи — би станал много тежък.
5
— Наказание във флотата до средата на миналия век. Виновният е бивал завързван с въжета и бавно прекарван под кила на кораба.