— Всички същества тук ли са толкова добре настроени — реши се да попита Габи. — До сега не сме виждали месоядни животни.
— Има месоядни, но не са много. Симбиозата е основен принцип на повечето живи същества тук. Симбиозата и обожанието. Свирчостоп казва, че всички висши форми на живот са верни на едно божествено начало и че седалището на божеството се намира в главината. Мисля, че това е една Богиня, която управлява целия този кръгъл свят. Нарекох я Гея — Майката Земя от митологията.
Чироко се заинтересува, преодоля нежеланието си да разговаря с него и попита:
— Как мислиш Калвин, какво е Гея? Някаква примитивна легенда или пулта за управление на това Нещо?
— Не знам. Темида е значително по-стара от Свирчостоп, и той самият също не знае много неща.
— Но кой управлява този свят? Ти каза, че тук има много разумни раси. Коя от тях? Или може би управляват съвместно?
— И това не знам. Чела си разкази, в които се разказва за пътуващи към звездите космически кораби, в които поколенията се сменят и когато нещо не е наред, хората постепенно подивяват и се връщат към първобитния начин на живот. Мисля, че и тук може да се е случило нещо подобно. Знам, че нещо някъде продължава да действа. Може би са машини, може би е разумна раса, която населява главината. Това може да е източникът на обожествяването. Но Свирчостоп е абсолютно сигурен, че някой държи кормилото.
Чироко се начумери. Помисли си, че не трябваше да му позволи да ги напусне с такава информация в главата. Вярно, че тя бе откъслечна, и не можеха по никакъв начин да узнаят каква част от нея е истина, но това беше всичко, с което разполагаха.
Беше твърде късно, да предприеме каквото и да било. Кракът му бе вече в стремето, на края на дългото въже. Август се присъедини към него и цепелинът започна да навива кабела.
— Капитане! — извика Бил, преди да изчезне в отвора. — Габи не трябваше да нарича това място Темида, а Гея.
След тяхното заминаване Чироко изпадна в мрачно настроение, което премина в дълбока депресия. Седна на брега на реката и се замисли, какво бе сгрешила, след като не успя да го задържи. Реши, че беше се държала правилно и не би могла да направи нищо по-добро.
— Та той се е клел с Хипократовата клетва, нали? — обърна се тя към Бил. — Изпратиха го в тази експедиция за едното проклето нещо, да се грижи за нас в случай на нужда.
— Това Нещо промени всички ни Роки.
„Всички освен мен“ — помисли си тя, но не го каза. Поне доколкото можеше да се твърди, че не бе страдала от някакви продължителни ефекти вследствие на това, което се случи. Беше странен и начина, по който То се бе отнесло към другите. Би трябвало преживяното да докара всички до шизофрения. Вместо това един бе загубил паметта си, друг бе обладан от самия себе си, имаше още една жена с пуберитетно увлечение и мъж влюбен във въздушен кораб. Чироко беше единствения здравомислещ.
— Не се опитвай да излъжеш самата себе си — промърмори тя. — Сигурно им изглеждаш толкова побъркана, колкото и те на теб.
Скоро обаче отхвърли последното хрумване. Та нали Бил, Габи и Калвин знаеха, че са се променили, макар че Габи не би приела любовта си към Чироко за страничен ефект от премеждието. Август бе толкова разстроена от загубата на Април, че не би могла въобще да мисли за нещо друго.
Чироко се запита за пореден път, какво ли се бе случило с Джен и Април. Бяха ли все още живи и ако бяха как се справяха с нещата? Бяха ли успели да установят връзка или оставаха самотни?
Организираха редовно прослушване на ефира, а на определени интервали те самите излъчваха съобщение. Всичко беше напразно — никакъв звук.
Времето назабележимо продължаваше да тече някакси покрай тях. По часовника на Калвин разбираха, кога трябва да спят, но се оказа много трудно да се пригодят към постоянната светлина. Чироко не бе подозирала, че това ще бъде толкова трудно за хора, които бяха свикнали да живеят в изкуствената среда на борда на Рингмастър, където денят се програмираше на корабния компютър и можеше да се променя по желание.
Животът беше лесен. Всички плодове, които успяха да опитат, можеха да се ядат и изглежда бяха питателни. В противен случай, ввитаминозната недостатъчност би се проявила отдавна. Някои от плодовете бяха солени, други — възкисели и с остър вкус, за който се надяваха, че е от витамин С. Дивеч имаше предостатъчно и беше лесен за убиване.
Те всички бяха свикнали с точно разпределения, по минути работен режим на космонавта. В него всяко действие, дори и най-дребното бе определено, след внимателно обмисляне на Земята в щаба за управление на полета. Всички роптаеха, че е невъзможно да се спазва такъв режим, но го спазваха. Бяха се подготвили, че ще трябва да се борят за оцеляване в една враждебна среда, но Хиперион се оказа почти толкова враждебен, колкото зоопарка в Сан Диего. Очакваха живот на Робинзоновци, а Хиперион им поднесе еклер с крем. Не бяха се адаптирали достатъчно, за да помислят за целите на експедицията.