Два дни след заминаването на Калвин и Август, Габи подари на Чироко дрехи, които сама бе направила от останалите парашути. Когато видя изражението на Габи, която я следеше с възхищение докато ги пробваше, Чироко се трогна. Дрехите изглеждаха нещо средно между тога и шалвари. Материята бе тънка, но изненадващо здрава. Габи се бе потрудила доста упорито, за да я разреже на парчета с подходящи размери и ги зашие, използвайки игли, направени от тръни.
— Ако можеш да изработиш нещо като мокасини — каза тя на Габи, — ще те повиша три степени, когато се върнем в къщи.
— Вече съм ги почнала — отвърна Габи.
Тя сия цял ден след това, увъртайки се палава като кутре около Чироко, използвайки и най-малкия повод да я докосне. Умираше от желание да се хареса.
Чироко седеше край реката, много доволна, че за пръв път от доста време е съвсем сама. Фактът, че се оказа ябълката на раздора между двамата влюбени не беше по вкуса й. Бил бе започнал да се дразни от поведението на Габи и изглеждаше, че се кани да предприеме нещо.
В едната си ръка държеше гъвкав прът. Облегна се по-удобно и продължи да наблюдава малката дървена плувка, привързана към края на въдицата. Мислите й се въртяха около факта, че още не бе решила как да помогне на спасителната експедиция, която щеше да дойде за тях. Какво трябваше да направи, за да я улесни?
Беше абсолютно ясно, че не могат да се измъкнат от Гея сами. Най-доброто, което можеше да направи бе да се опита да установи контакт със спасителите. Тя не се съмняваше, че ще дойде експедиция, но и не си правеше илюзии, че спасителната операция щеше да бъде първостепенната задача на екипа. Съобщенията, които успя да изпрати по време на катастрофата, недвусмислено описваха враждебен акт и на Земята си бяха направили съответните заключения. Бяха приели разбира се, че екипажът е мъртъв, но Темида — Гея нямаше да бъде забравена. Скоро щеше да пристигне кораб, въоръжен до зъби и готов за бой.
— Добре. — каза тихо тя. — Гея би трябвало да има някакви съоръжения за връзка.
Най-вероятно те се намираха в главината. Даже ако и двигателите се намираха там, нейното централно разположение я правеше най-логичното място за установяване на управляващите системи. Може би там имаше хора, а може би не. Нямаше да е лесно да се доберат до това място, нито пък да проникнат вътре. Възможно бе достъпът да е силно охраняван срещу евентуални саботажи.
Но ако съществуваше радиопредавател тя трябваше да направи всичко възможно, за да се добере до него. Чироко се прозя, протегна се и лениво раздвижи крака си нагоре, надолу. Плувката й продължаваше да подскача леко във водата. Моментът бе подходящ да подремне малко.
Изведнъж плувката се дръпна рязко и изчезна в мътните води. Чироко продължи да гледа неподвижно още малко и тогава осъзна с див възторг, че нещо е захапало стръвта. Бързо скочи на крака и започна да дърпа.
Рибата беше без люспи и освен това нямаше перки и очи. Тя я повдигна и я разгледа с любопитство. Беше първата риба, която хващат тук.
— Какво по дяволите правя? — почти изкрещя тя, хвърли рибата обратно във водата и тръгна по извиващия се бряг на реката към лагера.
— Съжалявам Бил, знам че си хвърли много труд да уредиш това място. Но докато дойдат да ни вземат, искам да правя всичко което е по силите ми, за да излезем от тук — каза възбудено Чироко.
— В основни линии съм съгласен с теб. Каква е твоята идея?
Тя му обясни набързо до какви заключения бе стигнала, обмисляйки същността на главината — факт, че ако имаше централно технологично управление на цялата тази огромна конструкция то трябваше да бъде именно там.
— Не знам какво ще намерим. Може би нищо, освен паяжини и прах, което значи, че тук долу нещата все още продължават да вървят най-вероятно по инерция. Или може би Капитан и екипаж, очакващи ни, за да ни взривят на парчета, защото сме нападнали кораба им. Но трябва да опитаме.
— Как предлагаш да се изкачим там?
— Не знам със сигурност. Приемам, че цепелините не могат да го направят, иначе биха знаели много повече за тази Богиня. Може би в спиците въобще няма въздух?
— Невъзможно е — намеси се Габи. — Нямаше да бъдат толкова здрави.