— Не можем да узнаем, докато не го видим. Единствения начин да се изкачим до спиците са поддържащите кабели. Те би трябвало да минават през вътрешната част, право нагоре към върха.
— Боже мой! — промърмори Габи. — Даже тези, наклонените са сто километра високи. И това ще ни доведе едва до покрива. От там са още 500 километра до главината.
— О,-о,-х гърбът ми! — изстена Бил.
— Какво ти става? — скастри го Чироко. — Освен това не съм казала, че непременно ще се катерим по тях. Ще решим на място, когато ги огледаме подробно. Това, което се опитвам да ви кажа е, че ние сме невежи. Ние сме абсолютно неосведомени и не знаем нищо за Гея. Може би има скоростен асансьор, разположен в Блатото, който светкавично ще ни издигне до самия връх? Или някакво малко човече продава билети за хеликоптерни екскурзии до върха? Може би можем да избираме между хеликоптер и летящо килимче? Никога няма да узнаем, ако не започнем да се оглеждаме наоколо.
— Не се нервирай — успокои я Бил. — Аз съм с теб!
— А ти Габи?
— Ще отида там, където отидеш ти. Знаеш го.
— Добре. Вижте сега, какво мисля. Има един наклонен кабел на запад, който минава над Океан. Реката обаче тече в противоположната посока, и ние можем да я използваме за транспорт. Аз съм сигурна, че ще се доберем до следващата редица от кабели по-бързо, отколкото ако си пробиваме път през джунглата. Мисля, че трябва да се насочим на изток, към Рея.
— Калвин ни каза да стоим далеч от Рея. — напомни Бил.
— Не казвам, че ще навлезем в нея. Ако има нещо, което е по-неприятно от този вечен следобед, то това е вечната нощ. Така че не изгарям от желание да отида там. Но от тук до там има голямо пространство и аз предлагам да хвърлим един поглед.
— Признай си Роки! Ти си турист по природа.
— Признавам! — усмихна се тя. — Преди малко си помислих, че ето попаднали сме в едно изключително място, знаем че тук има дузина разумни раси. Но какво правим ние? Мотаем се или седим край реката и ловим риба. За това ли ни плащат заплатите и това ли по дяволите искам аз. Може би искам да извърша нещо рисковано.
— Боже мой! — почти се изкиска Габи. — Какво още искаш? Не ти ли беше достатъчно?
— Приключенията понякога имат навика да скачат върху човека и да го захапват — тихо каза Бил.
— Аз ли не го знам? Но така или иначе, спускаме се надолу по реката. Бих искала да тръгнем веднага след като се наспим. Чувствам се сякаш досега съм била упоена с наркотици.
Бил се замисли и тревожно попита:
— Мислиш ли, че е възможно? Може би има нещо в плодовете?
— Какво? На времето си чел много фантастика Бил.
— Слушай, недей да злословиш по адрес на любимите ми книги и аз няма да ти се подигравам за черно-белите филми.
— Какво разбираш ти от изкуство? Няма значение. Предполагам, че е възможно в храната да е имало някакви леки наркотици, но в действителност мисля, че това си е просто един старомоден мързел.
Бил стана и понечи да свали нещо от устата си, но ръката му застина неловко. Пак бе забравил, че вече няма лула. На лицето му се изписа досада, после леко поклати глава и изтупа праха от ръцете си:
— Ще трябва известно време, за да направим сал — каза след малко той.
— Защо ни е сал? Какво ще кажеш за тези огромни черупки от семена, които видяхме да плуват надолу по реката? Достатъчно големи са, за да ни издържат.
— Да, предполагам, че са — намръщи се той. — Но мислиш ли, че ще плуват добре на бързеите. Трябва да прегледам дъната им преди да…
— Предлог. — прекъсна го тя. — Това е предлог да отложим още малко пътуването. Наистина ли мислиш, че салът е по-добър?
— Той се стресна и млъкна. Изглеждаше огорчен.
— Знаеш ли? Може би съм започнал да ставам малко бавен, така че… Командвай Капитане!
ДЕСЕТА ГЛАВА
Сегменти можеха да се видят по върховете на един вид дървета, растящи на доста голямо разстояние от тях, нагоре по реката. Досега не бяха срещали такива гигантски дървета. Всяко от тях даваше само един плод. Когато узрееше той експлодираше и издаваше гръм, подобен на оръдеен изстрел. Избухванията често можеха да се чуят в лагера, макар и на много дълги интервали. Това, което оставаше след експлозията беше нещо подобно на огромна черупка от орех, гладко разделена на две половини.
Забелязаха една от най-големите да минава покрай тях, доплуваха до нея и я изтеглиха на брега. когато беше празна, краищата й стърчаха доста над водата, но и след като я натовариха за да я изпробват, бордовете й бяха все още достатъчно високи.
Отне им още два дни да я екипират и да се опитат да импровизират кормило. Прикрепиха на единия край дълъг прът, завършващ с широка лопата и се надяваха, че това ще бъде достатъчно. Приготвиха по едно примитивно гребло в случай, че попаднат в по-бурни води.