Габи отвърза въжето. Чироко отблъсна лодката с един дълъг прът, насочвайки я към средата на реката, после зае своята позиция на кърмата, държейки с една ръка кормилното весло. Появи се лек бриз и тя още веднъж съжали, че няма коса. Беше прекрасно да чувстваш как косата ти се развява при полъха на вятъра.
Габи и Бил бяха възбудени, и забравяйки своята неприязън, която ги бе накарала да седнат на два срещуположни края на лодката, гледаха весело напред и подвикваха лекомислено на Чироко.
— Хей, Капитане! Изпей ни някоя моряшка песен — изкрещя Габи.
— Бъркате нещата, глупаци — засмя се Чироко. — Вие, нищожествата от бака сте тези, които изпомпват водата от трюма и пеят песните. Гледали ли сте някога „Морска вълшебница“?
— Не знам. Давали ли са го на триди7?
— Това е много стар, плосък филм с добрия стар Джон Уейн в главната роля. Неговият кораб се казваше „Морска вълшебница“.
— Аз пък си помислих, че така се е казвал капитана. Ха! Ти току що си избра прякор.
— Внимавай какво говориш, или ще те изхвърля в морето!
— Мислила ли си как да кръстим лодката, Роки? — попита Бил.
— Хей, вярно бе! Тя трябваше да има име, нали? Бях толкова заета с търсенето на шампанско за официалното спускане на вода, че съм забравила.
— Не ми споменавай за шампанско — изстена Габи.
— Има ли предложения? Отдава ви се шанс да бъдете повишени в чин.
— Знам как Калвин би го назовал — обади се Бил. — Този кораб трябва да се казва Арго.
— Това не е ли свързано с търсенето на златното руно? — Чироко не беше много уверена. — Да, сетих се, че съм гледала филма.
— Само че ние не търсим нищо — изтъкна Габи. — Ние знаем къде отиваме.
— Тогава какво ще кажете за… — Бил направи дълга пауза и се замисли. — Мисля за Одисей. Неговият кораб имаше ли име?
— Не знам. Нашият специалист по митологията се загуби някъде из тази огромна реклама на автомобилни гуми. Но даже и да знаех името, не бих го използвала. Одисей е имал само неприятности.
— Суеверен капитан? — захили се Бил. — Никога не бих го повярвал.
— Това е морето, момко! Странни неща върши то с хората.
— Не ми пробутвай реплики от някое скапано шоу. Гласувам за Титаник. Това е кораб като за тебе.
— Това ръждясало корито? Не изкушавай съдбата, приятелче!
— На мен Титаник също ми харесва — усмихна се Габи. — Никой не би повярвал, че е име на лодка, направена от черупката на орех.
Чироко погледна към небето и се замисли.
— Нека отговорността се стовари на вашите глави. И така. Наричам го Титаник. И нека плува дълго… Хайде! Какво чакате? Можете вече да крещите, въобще, изразете радостта си по някакъв начин.
Екипажът три пъти извика ура. Чироко се засмя и направи дълбок поклон.
— Да живее капитана! — изкрещя в това време Габи.
— Кажете — попита Чироко. — Не мислите ли, че би трябвало да напишем името отпред на калника или как там, по дяволите, се казва.
— На какво? — Габи изглеждаше ужасена.
— Сега е подходящ момент да ви съобщя — захили се Чироко, — че нищо не разбирам от лодки. Някой от вас да се е возил на лодка?
— Аз, но съвсем малко — каза Габи.
— Тогава ти си кормчията. Да си сменим местата. — Тя пусна кормилното весло и внимателно се придвижи напред към носа. Прилегна удобно на гръб, протегна се и сложи ръцете си под главата. — Сега ще обмислям важни командирски решения — прозя се тя. — Не ме безпокойте за нищо по-слабо от ураган! — и затвори очи сред хор от дюдюкания.
Клио бе дълга, с много завои, бавна река. В средата четириметровите им прътове не можеха да достигнат дъното. Често, когато ги потапяха във водата нещо живо се блъскаше в тях. Никога не разбраха какво беше. Придържаха се по-близо до левия бряг, някъде на половината разстояние между него и средата на реката.
Чироко бе планирала да плуват през цялото време и да спират на брега само тогава, когато се налагаше да попълнят запасите си от храна, но не се получи. Докато двама от тях спяха, третият оставаше буден за да управлява лодката. Често обаче само един човек не можеше да се справи и Титаник засядаше на брега. Тогава трябваше да се събудят и останалите, за да измъкнат тежката лодка от тинята. Те бързо разбраха, че Титаник не е много маневрен и че бяха нужни двама души за да отблъскват с прътите лодката от приближаващите се плитчини.
Реших ада лагеруват всеки петнадесет или двадесет часа. Чироко разпредели времето на екипажа и състави разписание, което осигуряваше двама души будни през времето когато плуваха и един, когато лагеруваха.