Клио се извиваше като меандър през почти плоския терен, като змия натъпкана с нембутал8. Понякога се случваше така, че новият лагер бе отдалечен само на половин километър по права линия от предишния. Ако не беше вертикалния поддържащ кабел, закрепен точно в центъра на Хиперион, те отдавна биха загубили ориентация. Чироко знаеше от своите наблюдения, направени от въздуха, че той щеше да си остане източно от тях, дълго след като се влееха в Офион.
Кабелът си беше винаги там, изправен, подобен на невъобразимо голям небостъргач, издигаше се все по-високо и по-високо и изчезваше през покрива в космическото пространство. Техния път към наклонените поддържащи кабели минаваше много близо до него и Чироко се надяваше да го разгледа отблизо.
Скоро рутината си каза думата. Екипът им заработи безупречно, разбираха се почти без да говорят. В по-голямата част от пътуването нямаше какво да се прави освен да се следи за пясъчни наноси. Габи и Бил отделиха доста време, за да усъвършенстват дрехите. Оказа се, че и двамата боравят много сръчно с иглите, направени от тръни. Освен това се налагаше Бил постоянно да ремонтира и донаглася кормилното устройство, но въпреки това той намери време да пооправи вътрешната част на лодката и да създаде някои удобства.
Чироко прекарваше по-голямата част от времето си в дрямка или гледаше замислено облаците преминаващи над тях. Обмисляше начините и средствата, които биха им позволили да се доберат до главината, опитвайки се да предвиди евентуалните пречки, но вариантите бяха толкова различни и толкова много, за да позволят реално планиране. Не след дълго разбра, че това е едно безплодно занимание. Предпочиташе да се заеме с нещо друго.
Реши да им попее и това страшно изненада и двамата. В детството си десет години наред бе взимала уроци по пиано и пеене, даже по едно време реши да направи кариера като професионална певица, но това беше преди съблазънта на космоса да стане твърде силна. До този момент никой не знаеше за способностите й, защото тя мислеше, че ако тръгне да развлича екипажа с песни ще загуби авторитета си. Сега обаче, на борда на Титаник не я бе грижа за това и нейните песни много ги сближиха. Притежаваше богат, ясен алт, изключително подходящ за изпълнение на стара фолклорна музика, балади и песните на Джуди Гарланд.
Бил опъна няколко нишки от парашутите върху една подходяща черупка и направи нещо като лютня. Научи се да свири няколко съвсем прости акорда и успяваше да акомпанира на Чироко. Не след дълго към тях се присъедини Габи, която се бе изхитрила да направи барабан, опъвайки едно парче кожа върху друга по-малка половинка от орех. Чироко ги научи на много песни и как да ги пеят на три гласа. Габи се оказа доста сносен сопран, а Бил — леко приглушен тенор.
Пееха най-различни мелодии, всичко което си спомняха — пиянски песни, чути в кръчмите на О’Нейл Едно, песни от хитпарадите, от анимационните филми или от старите уестърни. Една от тях, предвид обстоятелствата, в които се намираха бързо им стана любима. В нея се разказваше за някакъв път покрит с жълти плочи и чудесният магьосник от Оз. Пееха я всяка сутрин, крещейки с всички сили за да заглушат шума на гората.
Изминаха няколко седмици, преди да достигнат Офион. Мирното им ежедневие бе нарушено само на два пъти.
Първият инцидент се случи на третия ден от пътешествието, когато на по-малко от пет метра от Титаник от водата ненадейно изникна око, закрепено на края на дълго вретено. Нямаше съмнение, че е око, защото бяха виждали вече нещо подобно на Свирчостоп. Представляваше кълбо с диаметър около двадесет сантиметра и бе разположено в гъвкаво зелено гнездо. В първия момент им се стори сякаш една зелена многопръста ръка е сграбчила окото изотзад. Самата очна ябълка бе по-светлозелена, а зеницата й бе втренчена в тях.
Започнаха да се отблъскват с прътовете към брега, по-далеч от съществото. Окото продължи да ги фиксира, без да изразява някакъв особен интерес или емоция. Изглеждаше, че не го е грижа дали се отдалечават от него или не. Продължи да ги наблюдава още две или три минути, после изчезна така тихо, както се бе появило.
Когато се посъвещаваха на брега, единодушно решиха, че са постъпили правилно. Съществото не ги нападна, но това не значеше, че би се държало така и за в бъдеще. Така или иначе, не можеха да прекъснат пътя си, понеже в реката се въдеха големи риби.
Не след дълго срещнаха още от тези очи и започнаха да свикват с тях. До такава степен приличаха и се държаха като перископи, че Бил ги нарече Подводници.