— Както и да е — няма я. Предполагам, че е изядена от същото Нещо, което изяде косите ни, от това между другото ме полазват тръпки.
Габи леко потрепери и нищо не каза.
— Мислех, че може да е Бил, но сега не мисля така — тя стана и отиде при Бил, който спеше на земята. Събуди го и изчака малко да се разсъни.
— Бил, ние двете сме бременни.
Бил явно не беше се разбудил окончателно, защото премигна няколко пъти от изненада, повдигна вежди и челото му се намръщи.
— Не ме гледай така — каза той. — Не е честно от твоя страна. За последен път бях с Габи малко след като напуснахме Земята. Освен това винаги използвам презервативи.
— Не искам да кажа нищо такова — успокои го тя. Не знаеше за Габи и сега си помисли, че вероятно не знае и за много други неща, които са се случвали на Рингмастър. — Това просто още по-сигурно доказва, че в момента се случва нещо много странно. Някой или Нещо си прави голяма шега с нас, но въобще не ми е до смях.
Калвин сдържа думата си. Два дни след като Чироко съобщи на един минаващ покрай тях цепелин, над главите им се чу приветственото свирукане на Свирчостоп, едно синьо цвете разцъфна в небето и техния странстващ хирург увисна под него.
Август се бе привързала здраво зад гърба му. Паднаха във водата непосредствено до брега.
Чироко трябваше да признае, че Калвин изглеждаше много добре. Беше засмян и в стъпките му се чувстваше увереност. Той поздрави всеки поотделно и не изглеждаше да се сърди, че го бяха извикали. Искаше веднага да им разкаже за своите пътешествия, но Чироко бе твърде нетърпелива да чуе какво мисли той за новосъздалото се положение. Дълго преди края на разказа им, той се бе преобразил — изглеждаше заинтригуван и много сериозен.
— Ти имала ли си менструация, откакто сме тук — обърна се той към Август.
— Не, не съм имала.
— Изминаха тридесет дни. Това необичайно ли е за тебе? — попита я на свой ред Чироко. Очите на Август се разшириха и тя разбра, че е така. — Кога за последен път си била с мъж?
— Аз никога не съм…
— Страхувах се, че ще кажеш това.
Калвин помълча малко намръщено, обмисляйки ситуацията.
— Какво мога да кажа? — намръщи се още по-дълбоко той. — Всички знаем, че е възможно да се пропусне един цикъл поради някакви причини. Спортистките понякога пропускат няколко последователно, без да се знае със сигурност защо. Може да го причини някакъв стрес — емоционален или физически. Но мисля, че вероятността по едно и също време да се случи и на трите ви е много малка.
— Склонна съм да се съглася — промълви Чироко.
— Може да е от храната, но няма как да го разберем. Мога да кажа, че вие трите и… ъ,ъ… Април сте претърпели един процес на функционално сближаване.
— Какво искаш да кажеш? — попита Габи.
— Понякога се случва с жени, които дълго време живеят заедно, например в ограниченото пространство на космическия кораб. Някои хормонални сигнали имат склонността да синхронизират менструалните им цикли. Явно, че ритъмът при Април и Август от дълго време е един и същ. Чироко беше няколко дни след тях, така че два по-къси цикъла са я изравнили без да забележи. Габи, при тебе мензисът бе започнал да става доста непостоянен, ако си спомняш.
— Никога не съм обръщала голямо внимание на тия неща — измънка тя.
— Щом аз ти го казвам, значи е така. Но все пак не виждам причини за това, което имаме сега. Исках само да ви обясня, че се случват такива неща и че все пак има малка възможност да сте прескочили едновременно един цикъл.
— Също е възможно обаче и четирите да сме напомпани и изтръпвам като си помисля кой е бащата.
— Това е абсолютно невъзможно — възрази Калвин. — Ако имаш предвид, че Нещото, което ни изяде го е направило… не мога да го приема. Не съществува друго животно, даже на Земята, което може да заплоди човешко същество. Кажете ми тогава, как това чуждоземно го е направило.
— Не зная — каза Чироко. — Нали за това е чуждоземно. Но съм убедена, че То е проникнало вътре в нас и е извършило нещо, което може би за него е напълно логично и естествено, но невероятно според нашата наука. Това не ми харесва и искаме да знаем какво би направил ако сме бременни.
Калвин прекара пръсти по гъстата къса брада която му бе поникнала и се усмихна:
— В медицинския институт не са ме учили как да ображдам девственици.
— Нямам настроение за шеги.
— Съжалявам. Във всеки случай ти и Габи не сте девственици — поклати в недоумение глава той.
— Ние си мислехме за нещо, което можеш да направиш веднага — застана пред него Габи. — Не искаме тези бебета или там каквото и да са тези проклети неща в нас.