— Вижте, защо не изчакате още тридесет дена и тогава да започнете да се гневите? Ако пропуснете още един цикъл, извикайте ме пак.
— Бихме искали да приключим с това сега — настоя Чироко.
— А аз ви казвам, че засега няма да го направя — за пръв път Калвин показа, че е объркан. — Твърде е рисковано. Може би ще успея да пригодя някакви инструменти, но те трябва да се стерилизират. Нямам спекулум9 и мисълта за това, което ще се наложи да импровизирам, за да разширя шийката.
— Мисълта за това, което расте в утробата ми, вече ми причинява кошмари — каза мрачно Чироко. — Калвин, в тази ситуация не бих родила и човешко бебе, което е много по-приемливо от това, което сега е в мен. Искам да извършиш операцията.
Габи и Август изразиха съгласието си с кимване, макар, че Габи изглеждаше малко зле.
— Казах ви да изчакаме още един месец. Няма никаква разлика. Операцията ще бъде същата — просто трябва да се изстържат вътрешните стени на матката. Но може би тогава ще сте намерили начин да запалим огън, да кипнем вода и да стерилизираме инструментите, които ще успея да направя. Не е ли разумно? Уверявам ви, че мога да направя операцията с минимален риск, но само ако инструментите са чисти.
— Исках просто да приключа с това — настоя Чироко. — Искам това нещо да се махне от мен.
— Капитане, успокой се. Обмисли нещата без емоции. Ако получите инфекция, аз съм безпомощен. Има различни страни на изток. Можете да се научите да палите огън. Аз също ще се старая да измисля нещо. Бях точно над Мнемозина, когато ме извикахте. Има вероятност там да има някои, който да използва инструменти и да може дами направи нещо като примитивен разширител.
— Искаш да кажеш, че заминаваш отново? — попита тя.
— Да. След като ви прегледам основно.
— Моля те още веднъж да останеш с нас.
— Съжалявам, но не мога.
Нищо не би могло да го накара да остане. Чироко отново се поблазни от мисълта да го задържи насила, но поради същите причини, както и предишния път, реши, че не бива да го прави. И още нещо бе разбрала, откакто си замина Калвин — че може би не е много мъдро да употребиш сила срещу някой, който има приятел голям колкото Свирчостоп.
Той обяви, че и четиримата са здрави и в добро състояние, с изключение на пропуснатите цикли на жените. Макар и с неохота, остана още няколко часа с тях, за да им разкаже какво са видели до сега.
Океан бил ужасно място, замръзнало и внушаващо страх. Бяха го прекосили с най-голямата възможно бързина. Долу имало някаква хуманоидна раса, но Свирчостоп не се бе решил да се спусне по-ниско за да я разгледат подробно. Използвайки нещо като дървени катапулти бяха започнали да хвърлят камъни по тях, въпреки, че цепелинът летял на един километър над земята. Както ги описа Калвин имали човешки тела, но обрасли целите с дълги бели косми. Били от тези, дето първо стрелят, а после задават въпроси. Беше ги кръстил Йети.
— Мнемозина е пустиня — продължи той. — Изглежда малко необичайно, понеже дюните са значително по-високи от тези на Земята. Предполагам, че е от по-слабото притегляне. Там долу има растителен живот. Когато се спуснахме по-ниско, видях някакви малки животни. Освен това забелязах нещо, което приличаше на разрушен град и няколко по-малки селища. Върху високите, вертикални скалисти върхове видях да стърчат останки от постройки, които преди хиляди години може да са били замъци. Били са нужни хиляда години робски труд за да ги построят на тези места или седем-осем мощни товарни хеликоптера.
— Мисля, че в тази област нещо не е вървяло както трябва, вероятно някаква грешка още при създаването й. Всичко се превръща в прах. Може би някога Мнемозина е изглеждала като това място тука, защото се виждат пресъхнали реки и части от мощни дънери, проядени от пясъчните бури. Нещо е променило климата или просто създателите не са си свършили както трябва работата. А може и да е огромният червей, който видяхме в пясъците. Свирчостоп казва, че е само един. Мнемозина е достатъчна само за един. Ако е имало два, то отдавна единият е унищожил другия и сега дядо червей разполага с цялата област. Толкова е голям, че може да лапне Свирчостоп като маслинка.
И Чироко и Бил изгледаха странно Калвин, когато спомена за червея.
— Така и не успях да го видя целия — потърка челото си той. — Но няма да се изненадам ако е двадесетина километра дълъг. Просто една голяма дълга тръба с дупки от двата края, широки колкото проклетия червей. Целият е на сегменти подобно на броненосец и тялото му изглежда твърдо. Устата му прилича на циркулярен диск, само че има зъби и отвътре и отвън. Обикновено се движи в пясъците, но там където те са плитки, ме се налага да се покаже над тях. При едно от тези излизания успяхме да го видим.