ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
По цялото продължение на двата ръба на околището се разполага високи плата. В единия си край те се опираха в стените на тора, а в другия завършваха с дълбоки пропасти. В пространството между двете пръстеновидни плата се простираха същинските земи на Гея. Именно там се спуснаха с помощта на цепелина Габи, Чироко и Бил, след като бяха изхвърлени от вътрешността на чудовището на повърхността на едно от платата.
Всичко това висеше на сложна система от подредени в редици носещи кабели. Редиците бяха два типа. Едните съдържаха по пет, а другите по три кабела. Освен това петорните редици бяха организирани в групи по петнадесет кабела — една петорка вертикални, а две петорки наклонени.
Във всяка нощна зона имаше редица от пет вертикални кабела, извисяващи се право нагоре за да се скрият в отвори на покрива. Два от тях излизаха от платата и фактически се явяваха част от стените на тора — единият на юг, другият на север. Трети кабел се разполагаше по средата между тях, а останалите два — на равни разстояния между него и крайните кабели.
В прибавка към тези централни кабели нощните зони имаха по още две петорни редици, които излизаха от спиците, но се закрепяха в съседните дневни зони към точки, отдалечени на двадесет градуса на изток и двадесет градуса на запад от централната вертикална редица. Спицата над Океан например излъчваше кабели в Мнемозина и Хиперион. По този начин комплекта от петнадесет кабела носеше земята под един сектор от окръжността на Гея с размери малко по-големи от четиридесет градуса.
От дневните зони се виждаше как същите тези кабели се издигат под остър ъгъл към съседните полумрачни зони, минават над тях и продължават към нощните, като ъгълът се увеличаваше с височината, за да достигне шестдесет градуса в точката на свързване с покрива.
Тройни редици носещи кабели имаше само в дневните зони, по една в централната част на всяка от тях. Бяха вертикални, израстваха право от земята, пробождаха покрива и излизаха в космическото пространство. Сега Титаник с неговият екипаж се приближаваше към средния кабел на една такава редица, тази на Хиперион. С всеки изминат ден кабелът израстваше и придобиваше все по-величествен и заплашителен вид. Даже от лагера с колибите той бе изглеждал така, сякаш се накланя към тях. Със скъсяването на разстоянието наклонът вече не им се струваше толкова голям, но все пак беше болезнена гледка. Да знаеш, че една вертикална колона е висока 120 километра и пет километра в диаметър е едно, а да я видиш в действителност отблизо — съвсем друго.
Офион се извиваше около основата в полукръг, започвайки от юг, обикаляше кабела, напредвайки на север за да потече отново в първоначалното си направление. Още тогава, когато бяха далеч от кабела им направи впечатление една интересна особеност, будеща недоумение. Когато пътуваха из Гея пейзажът в далечината се виждаше прекрасно, но само докато бяха на голямо разстояние от него. Колкото повече се приближаваха, толкова повече се смаляваше перспективата. Сякаш теренът ставаше по-плосък. Земите, през които минаваха винаги изглеждаха равни, като на Земята и едва в далечината се извиваха нагоре.
— Би ли ми обяснила още веднъж, защо правим всичко това? — извика Габи. — Не мисля, че го разбрах първия път.
Пътят към кабела се оказа по-труден, отколкото очакваха. Преди, когато пътуваха през джунглата, използваха реката, като естествена просека. Едва сега Чироко разбра какво значи непроходима местност. Земята беше покрита с почти плътна стена от разнообразна растителност, а единствените режещи инструменти, с които разполагаха бяха пригодени от металните пръстени на шлемовете. Стана още по-лошо, когато с приближаването на кабела теренът изведнъж се издигна стръмно нагоре.
— Бих искала да не мърмориш толкова — извика в отговор Чироко. — Знаеш, че трябва да го направим. Скоро ще стане по-леко.
Не след дълго вече разполагаха с някаква полезна информация. Най-важното, потвърди се предположението, че кабелът е съставен от усукани нишки. Бяха повече от сто, всяка от които с диаметър 200 метра.
В по-голямата си дължина нишките бяха здраво усукани, но на около половин километър от основата започваха постепенно да се разнищват, за да достигнат поотделно земята. В подножието си кабелът се превръщаше в гора от гигантски кули.
Най-интересното от всичко бе, че няколко от жиците се оказаха скъсани. Над главите им можеха да се забележат нагърчените краища на две от тях.