Разглеждайки по-подробно развалините, видя, че в действителност етажите са пет, но двата най-долни бяха много по-ниски от тези които бе видяла отдалеч и направени от по-малки камъни. Разравяйки леко пясъка в основата на стената тя откри шести, после седми етаж, всеки по-малък от този над него.
— Разбираш ли нещо от всичко това — попита Бил, който бе коленичил край нея, докато тя копаеше.
— Доста необичаен строеж.
Чироко искаше да продължи да копае още по-дълбоко, но се отказа, защото пясъкът се свличаше и запълваше вече изкопаното почти със същата бързина, с която го изхвърляше. Стените на най-ниският етаж, който откри бяха не по-високи от половин метър, почти толкова широки и бяха направени от камъни с големината на тухла.
Те обиколиха сградата и разгледаха едно срутено място. Масивните камъни отгоре бяха паднали и разтрошили по-малките под тях. Беше се запазила почти непокътната една цяла стая, но без външната стена. не видяха вътрешни врати и не откриха място в цялата структура, откъдето да може да се влезе в нея отвън.
— Защо ли са го построили без врати?
— Може би се влиза отдолу, изпод земята — предположи Габи.
— Без булдозер никога няма да разберем — промърмори Чироко, припомняйки си съоръженията, които влизаха в екипировката на изследователския катер на Рингмастър. Потрепери леко — мислите й я бяха отвели отново към катастрофата, към разрушения й кораб и останките, разпръскващи се в пространството.
— Питам се каква е връзката между това тук и кабела — обади се Бил.
— Дали е било предназначено за работниците по поддръжката или е построено след като нещата в този свят са се провалили? — повдигна вежди Чироко.
— Има повреди, които не са отстранени — разпери той. — Нали видя разкъсаните жици?
Тя знаеше, че е прав. Цялата тази миазма под кабела миришеше на запустение и изоставеност — плесенясал гроб или скелет на нещо, което някога е било могъщо.
Но даже и в своя залез Гея беше великолепна. Въздухът бе свеж, водата — чиста. Вярно, че огромни площи се бяха превърнали в пустини или замръзнала пустош, и беше трудно да се повярва, че са били планирани по този начин. И още нещо. Тя чувстваше, че екологичните системи би трябвало да са се изродили много по-бързо и много повече, ако там горе нямаше някой, който до известна степен все още можеше да управлява.
— Гея не е съвсем без контрол — каза Габи, сякаш четеше мислите на Чироко. — Тези постройки ми изглеждат много стари. Няколко хиляди години не биха били твърде далеч от истината.
— Вярно. Хилядолетията тук просто могат да се почувстват — съгласи се Бил.
— Знам някои неща за сложността на биосистемите и тяхната поддръжка — продължи тя. — Гея е много по-голяма от О’Нейл Едно, това я прави по-приспособима и по-гъвкава, но въпреки това, ако не се управлява, всичко тук би се разрушило само за няколко века. Нещата все още не са се повредили напълно.
— Могат да бъдат роботи — предложи Бил.
— Също ме устройва — заяви Чироко. — След като вече е ясно, че зад това все още стои някакъв интелект, аз възнамерявам да се срещна с него и да го помоля за помощ. С компютрите може би бих се разбрала по-лесно.
Бил, който се беше нагълтал навремето с доста големи количества фантастични романи можеше да предложи поне една дузина хипотези, но най-страстно защитаваше тази, която предполагаше смъртоносна мутация, предизвикана от външни фактори. Нещо е дошло от някъде и е убило достатъчно много от създателите, за да се наложи да поверят Гея в ръцете на автоматичните поддържащи системи.
— Обзалагам се, че е безстопанствена — заяви той. — Също като космическия кораб в романа на Хайнлайн „Небесни сираци“. Преди хиляди години с многоброен екипаж на борда Гея е пътувала нанякъде, но по пътя поради неизвестни причини хората загубват контрол. Корабният компютър я установява на орбита около Сатурн, изключва двигателите и продължава да поддържа жизнената среда в очакване на допълнителни заповеди.
Тръгнаха обратно, но по друг път, тъй като бе невъзможно да открият от коя посока бяха дошли. Това не разтревожи много Чироко — след като вървяха към светлината, значи бяха на прав път.
Появиха се на открито, доста по на север от входната точка и от тук можаха да забележат нещо, което на идване е било закривано от самия кабел. Беше една паднала на земята скъсана жица.