Последната порода дървета изглеждаше толкова странно, че те биха се чувствали по-добре ако ги нямаше. Приличаха по нещо на кипарисите, но едновременно с това напомняха и на земните върби. Клоните им бяха много тънки и се оплитаха в големи стегнати кълбета. От земята към кълбетата растяха прилични на гирлянди пълзящи растения и захващайки ги с мустачките си ги придърпваха леко надолу.
Беше твърде чуждо за земните представи и то по много по-неприятен начин в сравнение с растенията на външното плато. Джунглата, която бяха напуснали не се различаваше толкова съществено от горите около Амазонка или Конго. Тук всичко изглеждаше необичайно, уродливо и заплашително.
Лагеруването бе невъзможно. Започнаха да привързват Титаник към дърветата и да спят в него. През всеки десет, дванадесет часа валеше дъжд. Снарядиха нещо като навес от парашутите и го опънаха над лодката, но водата винаги успяваше да проникне през него и се събираше на дъното. Времето бе горещо, но влажността толкова голяма, че нищо не можеше да се изсуши както трябва.
Калта, горещината, влагата и потта ги направи раздразнителни. Не можеха да се наспят. Когато не бяха дежурни успяваха да дремнат на пресекулки. Когато обаче тримата се опитваха да спят ставаше съвсем лошо, поради ограниченото пространство и изкривеното дъно на Титаник.
Чироко се събуди от кошмар, бе сънувала че се задушава. Седна на дъното, чувствайки как платът на робата й се отлепя от кожата. Почувства нещо лепкаво между пръстите на ръцете и краката. Вратът и шията й също лепнеха.
Когато се изправи Габи се обърна към нея и кимна. После отново се загледа в реката.
— Роки — каза Бил. — Има нещо, което ти би искала да…
— Не! — вдигна ръце тя. — По дяволите, искам кафе. Бих убила някого за чашка кафе.
Габи се опита да се усмихне предано, но се получи една доста измъчена гримаса.
— Няма нищо смешно. Ясно? — просъска Чироко и се огледа наоколо. Чувстваше се така, както изглеждаше тази земя — загнила и разложена. — За Бога! Просто ми дайте една минутка преди да започнете да ме питате разни неща — по-меко продължи тя, пребори с е с полепналите по тялото й дрехи и скочи в реката.
Беше по-добре, но не много. Хвана се с две ръце за страната на лодката и започна често, често да потапя главата си във водата, мислейки си колко хубаво би било да има сапун, докато кракът й не докосна нещо хлъзгаво. Без да изчака да разбере какво е това, тя се притегли, подпря се с две ръце на борда и остави краката си да се пличкат във водата.
— Казвайте сега, какво има?
— Наблюдавахме пушек ей там — посочи към северния бряг Бил. — Можеш още да го видиш. Ето, малко по-наляво от тази китка дървета.
Чироко се надвеси през края на лодката и го видя — тънка сива ивица се издигаше нагоре, на фона на далечната северна стена.
— Нека отидем на брега и да хвърлим един поглед.
Беше дълъг изтощителен преход. През цялото време се бъхтаха в дълбока до коленете кал и застояла вода. Бил водеше колоната. Почувстваха лека възбуда, заобикаляйки едно дърво-фъшкия, което дотогава бе закривало полезрението. Чироко успя да долови полъх на пушек през силната воня на дървото и забърза през хлъзгавата почва.
Точно когато пристигнаха при пушека, започна да вали. Като се има предвид, че и самият пожар не беше съвсем пожар, изглеждаше, че изцапаните с черни сажди ходила щяха да се окажат единствената им придобивка.
Всъщност пожарът представляваше множество раздалечени една от друга купчини димящи храсталаци и бурени, разпръснати на площ около един хектар, тлеещи на пресекулки по краищата. Докато ги наблюдаваха сивият пушек започна да избелява с падането на капките дъжд. Изведнъж огнен език облиза в основата един храст на няколко метра от тях.
— Потърсете нещо сухо — заповяда Чироко. — Каквото и да е. Малко от тази блатна трева или съчки. Бързо, ще го загубим.
Бил и Габи побягнаха в различни посоки. Тя коленичи до храста и започна да духа с уста. Без да обръща внимание на пушека в очите, продължи да духа, докато не почувства главозамайване.
Скоро донесоха сухи съчки и Чироко внимателно започна да ги нарежда в купчинка, огънят се захвана добре и когато най-после се увери, че няма да изгасне, тя се отпусна и седна на земята до него. Габи изкрещя и хвърли един малък клон толкова високо нагоре, че той почти се изгуби от погледа. Бил я потупа по гърба и Чироко се захили. Беше една малка победа. Но можеше да се окаже много важна. Почувства се страхотно.
Когато дъждът спря, огънят все още гореше.