— Роки! Скачай!
Скочи и ръката й едва не бе откъсната от поредния разсичащ удар на перката.
— Бягай, бягай! Идва след теб.
Хвърли бърз поглед назад, видя въртящите се зъби и физически почувства ужасяващото жужене, което издаваха. Чудовището искаше да я изяде.
Тя се насочи газейки до колене в тинята към по-дълбоките води, което не беше добро решение, но всеки път когато искаше да свърне към сушата опашката светкавично се измъкваше от тинята готова за удар. Постоянно обливани с мръсна вода и тиня, очите й скоро престанаха да виждат, тя се подхлъзна и преди да успее да стане опашката я удари по главата. Остана в съзнание, само дето ушите й звъняха. Претърколи се няколко пъти в тинята, търсейки пипнешком изпуснатия кинжал, но калта го бе погълнала. Чудовището вече беше на метър от нея, извито за скока, който щеше да я смаже, когато покрай него профуча Габи, едва докосвайки с крака земята и се блъсна с такава сила в нея, че зъбите й се разтресоха. последва скок и трите тела се хързулнаха няколко метра през тинята.
Усети смътно някаква хлъзгава мокра стена под краката си и ритна с всичка сила. Когато то отново шибна с опашка към тях, Габи вече бе успяла да я изтегли към дълбокото. Почувства, че е сама и потъва, но успя да задържи глава над водата, поемайки хрипкаво въздух с широко отворена уста.
Погледна към брега и видя гърба на Габи. Беше застанала между Чироко и чудовището. То приближи към нея. Опашката шибаше на нивото на шията, като смъртоносна коса. Габи успя да гмурне глава и издигна високо кинжала. Той се пречупи близо до дръжката, но острието успя да отреже голямо парче от перката. това не се хареса на рибата. Момичето се хвърли отново право към отвратителните челюсти. Вместо да я прободе, като Бил тя мушна остатъка от кинжала в окото и го разсече от горе до долу. Опашката продължи яростно да шиба по земята, но сега нямаше какво да я насочва. Габи отскочи назад, после отново се приближи, дебнейки удобен момент да нанесе втори удар.
— Габи! — изкрещя Чироко. — Остави я. Ще те убие.
Момичето погледна назад и забърза към Чироко.
— Да се махаме оттук. Можеш ли да вървиш?
— Да, аз… — Земята се разклати под краката й. Сграбчи ръкава на Габи и успя да се задържи права.
— Облегни се бързо. Това нещо идва насам.
Чироко не успя да разбере какво има предвид, защото Габи я повдигна, подложи гърба си под отпуснатото й тяло и я повлече през мочура към твърдия бряг.
Усети, че внимателно я отпуската на тревата и видя разплаканото лице на Габи, надвесено над нея. Сълзите продължаваха да се стичат, докато ръцете й опипваха нежно главата на Чироко и се преместиха надолу към кръста.
— О-о! — трепна тя и мускулите и конвулсивно се сгърчиха около мястото на болката. — Мисля, че ми строши ребрата.
— Боже мой! Когато те вдигнах? Съжалявам, Роки, аз…
— Не, глупаче — погали я по бузата Чироко. — Когато се блъсна в мен, като нападател на Гигантите12. Радвам се, че го направи.
— Искам да погледам очите ти. Мисля, че ти…
— Няма време. Помогни ми да стана. Трябва да намерим Бил.
— Първо тебе. Легни обратно. Няма да…
Чироко отблъсна ръката й, надигна се, успя да се изправи на колене, но се катурна встрани и повърна.
— Видя ли, че съм права. Трябва да останеш тук.
— Добре — изхриптя тя. — Но ти иди и го намери, Габи. Погрижи се за него и го доведи тука жив.
— само да те прегледам…
— Тръгвай!
Габи прехапа устни и погледна към рибата, която продължаваше да се мята в тинята. Изглеждаше раздвоена. Подвоуми се няколко мига, скочи на крака и побягна към мочура.
Чироко остана да лежи неподвижно, държейки се с ръка за корема, докато Габи се завърна.
— Жив е — съобщи тя, — но е в безсъзнание и мисля, че е ранен.
— Лошо?
— Отпред целият е в кръв. Ръцете и краката също. Част от кръвта е на рибата.
— Казах ти да го доведеш тук — изръмжа Чироко, опитвайки се да подтисне гаденето в стомаха си.
— Ш-ш-ш — успокои я Габи и прекара ръка по челото й. — Сигурно има нещо счупено и не мога да го помръдна, докато не направя носилка. Но първо ще те пренеса в лодката и ще те настаня да легнеш. Мирувай! Ако трябва да те набия, ще го направя. Не би искала да получиш юмрук в ченето, нали?
Чироко почувства, че иска да я удари, но отново й се повдигна. Светът се завъртя пред очите й. Отпусна се безсилно на земята и се остави да я вдигнат на ръце.