Помисли си, че навярно изглежда доста нелепо. Момичето беше високо 150 сантиметра, при нейните 185, но ниската гравитация не създаваше проблеми с теглото.
Затвори очи — светът престана да се клати. Положи глава на рамото на Габи и нежно я погали.
— Благодаря ти, че ми спаси живота — прошепна тя и изгуби съзнание.
Събуди се от ужасяващо стенание. Не би искала някога пак да чуе този звук.
Бил се намираше в полусъзнателно състояние и се мяташе в треска. Чироко седна и внимателно докосна главата си. Болеше, но главозамайването бе преминало.
— Ела и ми помогни — погледна към нея Габи. — Трябва да го задържим неподвижно. Може да се нарани.
Побърза да отиде до Габи и тихо попита:
— Лошо ли е?
— Много. Кракът му е счупен. Вероятно и няколко ребра, но не е храчил кръв.
— Къде е счупено?
— Пищяла. Мислех, че само мускулът е разкъсан, докато не го сложих на носилката. Започна да се бори с мен и костта се показа.
— Господи!
— Не е загубил много кръв.
Чироко почувства, че отново й се повдига, когато прегледа разпарцалената кожа около дълбоката рана. габи я промиваше с перварени парчета от парашута и всеки път, когато я докоснеше, Бил издаваше прегракнал стон.
— Какво мислиш да правиш? — попита Чироко, като смътно си припомни, че тя би трябвало да й каже какво да прави, а не да пита.
— Мисля, че трябва да извикаш Калвин — измъчено прошепна Габи.
— Каква ще е ползата? О, да, ще извикам този кучи син, но ти видя колко време отне предишния път. Ако Бил умре докато дойде, ще го убия.
— Тогава ние трябва да наместим костта.
— Знаеш ли как?
— Виждала съм как се прави, но беше с упойка — отговори след малко Габи.
— Добре че имаме много парцали, които надявам се са чисти. Аз ще го държа за ръцете. Почакай минутка — тя се приближи отстрани и коленичи до него.
Челото му беше горещо, когато го докосна, а погледът — втренчен, изпразнен от съдържание.
— Бил? Чуй ме. Ти си ранен, Бил.
— Роки?
— Аз съм. Всичко ще се оправи, но кракът ти е счупен. Разбираш ли?
— Разбирам — прошепна той и затвори очи.
— Бил, събуди се. Нужна ни е твоята помощ. Не трябва да се съпротивляваш.
— Да — отвърна той и погледна надолу към краката си. — Да, ще бъда послушен. ще свършите бързо, нали?
Тя кимна към Габи, която се намръщи и силно издърпа крака.
Наложи се да направят три опита, докато успеят. При втория костта се показа издавайки мляскащ звук и Чироко отново повърна. бил го понесе добре. Въздухът свистеше през стиснатите зъби, жилите на врата му се бяха изпънали като струни, но не издаде никакъв стон.
— бих искала да съм сигурна, че го направихме както трябва — прошепна Габи, отдръпна се и започна да плаче.
Чироко я погледна, но нищо не каза, просто продължи сама да привързва към крака му едно подходящо парче дърво, използвайки го за шина. Когато привърши Бил бе припаднал отново. Изправи се и вдигна окървавените си ръце напред.
— Трябва да се махаме оттук — каза бавно тя. — Трябва да намерим място, където е сухо, да направим лагер и да изчакаме докато Бил се оправи.
— Той вероятно не трябва да бъде пренасян.
— Не трябва — въздъхна Чироко. — Но ще се наложи. За един ден ще стигнем до оная хълмиста местност малко по на север. Да тръгваме!
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Добираха се два дни вместо един и то бяха ужасни дни. Спираха често за да стерилизират превръзките. Купата, която използваха за да възваряват вода не беше качествена като истински керамичен съд — ронеше се и постоянно се размиваше, замърсявайки водата. Поради факта, че налягането тук бе по-високо от една атмосфера, самата вода завираше бавно — бе нужен около един час за да кипне.
Когато реката беше спокойна и разлята, Габи и Чироко успяваха да откраднат по някой и друг час сън от време на време, но при по-опасните участъци, а те започнаха да се срещат все по-често, бяха необходими усилията и на двете за да не заседне лодката. Продължаваше да вали на определени интервали.
Бил заспа и се събуди след първите двадесет и четири часа. Изглеждаше с пет години по-стар, лицето му беше сиво. когато Габи смени превръзките, раната имаше много лош вид. Кракът от коляното надолу и почти цялото стъпало бяха два пъти по-големи от нормалните си размери.
По времето, когато напуснаха блатата, той бълнуваше непрекъснато, потеше се обилно и вдигна висока температура.
В началото на втория ден Чироко успя да се свърже с един минаващ наблизо цепелин и да получи в отговор модулирано свирукане, което, както й бе казал Калвин означаваше „Добре, ще ме кажа“. Въпреки това бе започнала да се страхува, че вече е твърде късно. Наблюдавайки как цепелинът величествено отплува към замръзналото море, тя за кой ли път се запита, защо бе настояла да напуснат гората. И ако трябваше да я напуснат, защо не използваха Свирчостоп? той спокойно щеше да ги прехвърли над тези опасни места, далеч от ужасяващите чудовища като тази риба, която отказа да умре.