Знаеше, че причините, поради които го направи и сега бяха в сила, но това не я накара да спре да се самообвинява. Габи не можеше да пътува в цепелина, не мажеха да я изоставят, а трябваше да намерят начин да се измъкнат от тук. Помисли си, че би могла да се занимава с много по-лесни и по-приятни неща, вместо да поеме отговорността за безопасността на другите, и че е отвратена от живота, който води. Тя поиска да се измъкнат, тя поиска от останалите също да приемат опасностите. как въобще е могла някога да си помисли, че може да бъде капитан? Извършила ли е поне едно нещо правилно, откак пое командването на Рингмастър?
Това, което в действителност искаше бе просто, но толкова трудно се постигаше. Нуждаеше се от любов, точно както и всеки друг. Бил бе казал, че я обича, но защо тя не се реши да му каже същото? Бе мислила, че някой ден ще бъде в състояние да му го каже. Сега обаче той умираше, а с него умираше и последната й възможност.
Но искаше и приключения. Този стремеж я бе придружавал през целия й живот, от първия прочетен комикс, от първите документални филми за космоса, първите черно-бели, плоски, приключенски филми и първите цветни уестърни, които видя. Поривът да направи нещо рисковано и героично никога не бе я напускал. Той я отблъсна от кариерата на певица, така силно желана от майка й и от ролята на домакиня, която всички се надяваха да й наложат. Тя искаше да щурмува базите на космически пирати, стреляйки с лазера, да се промъква през джунглата с отред свирепи бунтовници, извършващи нощен набег върху вражеската крепост, да търси Светия Граал или да разруши опасна за Земята звезда. Като по-възрастна успя да си измисли и други причини за да се постарае винаги да бъде най-добрата — в колежа, в школата или в тренировъчния лагер. И стана най-добрата, така че когато дойде нейният шанс, нямаше начин да изберат някой друг за опасната мисия. Зад всичките успехи се криеше непреодолимото й желание да пътува, да изследва непознати места и да върши неща, които никой друг не е вършил. Именно този стремеж я постави в командирското кресло на Рингмастър.
И сега си получи своето приключение. Плуваше в лодка, малка и несигурна като мидена черупка по течението на непозната река, сред най-гигантските съоръжения видени някога от човешко око, а мъжът в когото бе влюбена умираше.
Земята на Източен Хиперион бе леко хълмиста, с обширни равнини, по които тук-там се срещаха самотни обрулени от ветровете дървета. Приличаше на африканска савана. Офион се стесни, течението стана по-стремително, а водата поради някаква мистериозна причина — по-студена.
Оставиха се пет или шест километра на милостта на течението. И двата бряга бяха каменисти. Огромни, не много високи скали стръмно се спускаха към водата. Когато се движеше бързо, Титаник ставаше почти неуправляем. Чироко започна да се оглежда за някое заливче или друго подходящо място за пристан.
Употребиха два часа за да се преборят с течението, работейки усилено с прътите и греблата, и да прекарат Титаник до скалистия бряг. И двете бяха на границата на изтощението. На всичкото отгоре не беше останало нищо за ядене, а Източен Хиперион не изглеждаше много плодороден.
Изтеглиха лодката на брега. Бе ужасно трудно, краката им се хлъзгаха по изгладените от водата камъни, но успяха да я преместят на скалите, достатъчно високо за да се чувстват в безопасност. Бил не разбираше какво става около него и от дълго време не бе проговарял.
Чироко остана да го пази, докато Габи се свлече на земята и заспа като труп. Трябваше по някакъв начин да се разсъни и реши да изследва близката околност на лагера.
На около двадесет метра от реката се издигаше нисък насип и тя се изкатери на върха.
Източен Хиперион би се харесал на някой фермер. Ширналите се пред очите й земни пространства приличаха на жълтите пшенични поля в Канзас. Тази илюзия се разваляше от големи ръждивочервени области и други, оцветени в бледосиньо, примесено с оранжево. Всичко това се накъдряше, разлюляно от вятъра, подобно на високите треви в саваните. Тъмни сенки се носеха над земята, някои от облаците преминаваха толкова ниско, че запълваха с мъгла падините.
На изток хълмовете се простираха чак до зоната на здрача, разделяща нощта на Западна Рея от Хиперион, като постепенно към цветната гама се добавяше зелено, явно това би трябвало да бъде гора, която още по-нататък се губеше в тъмнината и преминаваше в скалисти планини. На запад земята изглеждаше още по-плоска с плитките си езера и мочури, проблясващи, когато успеят да хванат някой слънчев лъч. Отвъд блатата се виждаше тъмнозеленото на тропическата гора, още по-нататък хоризонтът се извиваше нагоре и разкриваше обширни равнини, които изчезваха в здрачната зона на Океан, към замръзналото море.