— Разбирам — съгласи се Чироко, но всъщност нищо не беше разбрала. — Ние сигурно ти изглеждаме доста странно. Естествено ти на нас също.
— Така ли? — височината на тоновете в песента издаде, че това е нова мисъл за До Диез.
— Имам предвид, че изглеждаш необичайно на някой, който никога не е виждал вашата раса.
— Трябва да е така, както казваш… Но ако никога не сте виждали Титанида, откъде сте се появили на голямото колело на света?
Чироко бе объркана от начина по който съзнанието й преведе песента на До Диез. Озадачи се, когато чу мотива „от къде“. Трябваше да извика в мозъка си всички алтернативни значения на двутоновата фраза, която До Диез бе произнесла с вежлива тържествена модалност, използвайки микротонното изглаждане на височината на звука, характерно за начина по който младите разговарят с по-възрастните.
— Ние въобще не сме от колелото. Отвъд стените ан света има огромно пространство, което вие не можете да видите…
— О-о! Значи сте от Земята!!!
Тя не каза Земята, както и не казваше Титаниди, когато говореше за своята раса, но смисълът на думата бе третата планета от Слънчевата система и това безкрайно изненада Чироко. До Диез продължи, но държанието, тонът и даже позата й се промениха. Тя се бе възбудила до такава степен, че ако ушите й бяха малко по-големи сигурно щеше да излети във въздуха.
— Аз съм смутена — довърши песента си тя. — Мислех, че приказките за Земята са басни за занимавка на хлапетата около лагерните огньове. Мислех също, че съществата на Земята приличат на Титанидите.
Непривикналото ухо на Чироко се наостри при последната дума и тя се запита дали не би трябвало да се преведе като хора, нещо подобно на „ние хората, вие варварите“. Реши, че няма шовинистични обертонове, просто съществото говореше за своята раса като за една сред многото други на Гея.
— Ние сме първите хора от Земята, които идват тук — запя Чироко. — И аз съм учудена, че знаете за нас, тъй като до този момент ние самите нищо не знаехме за вас.
— Вие не пеете песни за нашите подвизи, както ние пеем за вашите?
— Страхувам се, че не.
До Диез погледна над главата на Чироко. На върха сега стоеше още една Титанида. Тя приличаше много на До Диез, но имаше едно смущаващо различие.
— това е Си Бемол… — изпя тя и после поглеждайки гузно се върна към тържествената официална тоналност. — Преди да дойде, исках да ви задам един въпрос, който пари в душата ми, откакто ви видях за пръв път.
— Не трябва да се отнасяш към мен като към по-възрастна — изви в учтива трела гласа си Чироко. — Може би ти си по-възрастната.
— О, не! Аз съм на три години по земното отчитане на времето. Това, което желая да знам, надявайки се че въпросът ми не е безочлив и дързък, е как успявате да стоите толкова дълго на два крака без да паднете?
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Когато другата Титанида се присъедини към тях, смущаващата разлика окончателно се изясни, но от това стана още по-смущаваща. Между предните крака, на мястото отпред, което при До Диез бе покрито с кичури косми, Си Бемол имаше напълно човешки пенис.
— Света Богородице! — прошепна Габи и смушка с лакът Чироко.
— Ще млъкнеш ли? — сопна се тя. — Изнервяш ме така!
— Ти се изнервяш? Ами аз? Не мога да разбера нито една нота от това, което пеете. Но е хубаво, Роки. Ти наистина пееш прекрасно.
Освен мъжките гениталии отпред, Си Бемол бе почти идентичен с До Диез. И двамата имаха високи конични женски гърди и гладка, безкосмена, бледа кожа. Лицата им бяха безбради, женствени, с широки усти. Си Бемол имаше повече рисунки по тялото и повече цветя в косата си. Ако не беше това и пениса би било трудно да го различат от До Диез.
Краят на дървена флейта стърчеше от една дипла на кожата на нивото на липсващия пъп. По-точно това беше торбичка, а не дипла.
Си Бемол пристъпи напред и протегна ръка с разтворена длан. Чироко направи крачка назад и Си Бемол незабавно се наведе и я подхвана с две ръце за раменете. В първия момент тя се изплаши, но после разбра, че той споделя опасенията на До Диез. Бе помислил, че ще падне назад и искаше да я подкрепи.
— Добре съм — пропя нервно тя. — Мога сама да стоя на краката си.
Ръцете му бяха по-големи, но безусловно човешки. Изпита необичайно усещане от този допир. Да разглеждаш едно невъзможно създание отдалеч бе много по-различно от това да почувстваш топлината на тялото му. Изведнъж осъзна факта, че всъщност тя бе осъществила първият в историята на Земята контакт на човек с интелигентен чуждоземец. От него лъхаше на канела и ябълки.