— Лечителят скоро ще пристигне — той пееше с Чироко обичайната песен на равните, но оркестрирана в официалната тоналност. — Но докато дойде, искам да ви попитам дали сте яли?
— Ние сами бихме ти предложили от нашата храна — отговори тя. — Но истината е, че привършихме запасите си.
— И моята предна-сестра не ви е предложила нищо за ядене? — Си Бемол хвърли укорителен поглед към До Диез и те видяха как главата й клюмна виновно. — Тя е любопитна и импулсивна, но не е учтива. Моля ви да й простите — изразите, които той използва, за да опише родството си с До Диез бяха сложни комплекси от необясними понятия. Чироко имаше в главата си речник, но не и тълкуванието на думите.
— Тя се държа много любезно.
— Нейната задна-майка ще бъде много доволна да чуе това. Ще хапнете ли с нас? не зная какъв вид храна предпочитате, но ако нещо от това, което имаме ви харесва, то е ваше.
Бръкна в торбата, но не в тази, която беше част от неговото тяло, а в по-голямата, направена от кожа и привързана с ремък около кръста и извади един червеникавокафяв къс от нещо, което приличаше на пушена шунка. Той го хвана като бутче от пуйка и седна на земята, сръчно подгъвайки крака под себе си. Чироко и Габи също седнаха — една операция, която Титанидите наблюдаваха с нескрит интерес.
Последователно всеки взимаше парчето месо и отхапваше от него. До Диез донесе няколко дузини зелени ябълки. Титанидите просто ги слагаха цели една по една в устата. Чуваше се хрускане и ябълката изчезваше.
Габи се намръщи на плодовете, веждите й се повдигнаха, когато Чироко отхапа едно парче. И вкусът си беше като на зелена ябълка. Вътрешността, бяла и сочна, имаше малки кафяви семчици.
— Може би по-късно ще успеем да си обясним всичко това — обади се Чироко.
— Ще ми се да получа няколко обяснения още сега — язвително промърмори Габи. — Мислиш ли, че го вярвам това тук, дето седиме в кръг и хрупаме проклетите зелени ябълки заедно с тия рижави кентаври?
До Диез се засмя.
— Тази, която се нарича Га-бии пее доста възбуждаща песен. Харесва ми.
— На мен ли говори?
— Харесва песента ти.
— Е, не е класическа, като тази която ти пееше — усмихна се глупаво Габи. — Но как ги разбираш, Роки? Какво ще кажеш за това как изглеждат? Чувала съм за паралелната еволюция, но не и за такава, която е само то кръста нагоре. Ще ми се да вярвам, че са хуманоиди. Бях готова за всичко — от големи топки мислещо желе до гигантски паяци. но те толкова приличат на нас.
— Да, обаче по-голямата част от тях няма нищо общо с нас.
— Правилно! — изкрещя Габи. — Но погледни това лице. Абстрахирай се от магарешките уши. Устата е много широка, очите — огромни, а носът изглежда като ударен с лопата, но всичко това е в границите на съответните човешки размери и може да се види и на Земята. Погледни сега по-надолу, ако смееш. Погледни само и да видим как ще ми кажеш, че не е човешки пенис.
— Попитай я ще ни разреши ли да се присъединим към нейната песен — помоли Си Бемол чистосърдечно. — Вярно е, че не знаем думите, но можем да импровизираме акомпанимента.
Чироко му изпя в отговор, че трябва да поговори с приятелката си малко по-дълго, но после ще й преведе молбата му. Той кимна и продължи внимателно да следи разговора.
— Габи, моля те, недей да ми крещиш!
— Съжалявам — сведе поглед тя и се опита да се успокои. — Обичам, когато всяко нещо има някакъв смисъл. Човешки пенис, стърчащ от чуждоземно същество — няма! Видя ли ръцете им? Имат папиларни линии. ФБР би ги картотекирало без да се усъмни в нещо.
— Видях това.
— Ако можеше да ми кажеш как разговаряш с тях…
— Нямам представа — разтвори ръце Чироко. — Имам чувството, че винаги съм знаела този език. Да го пея е по-трудно отколкото да го слушам, но това е така, понеже гърлото ми не е привикнало. Отначалото се паникьосах, но вече ми мина. Мисля, че мога да им се доверя.
— Точно както Калвин се доверява на цепелините?
— Ясно е, че нещо се е позабавлявало с нас, докато бяхме в безсъзнание. Някой ми е напъхал в главата езика на Титанидите и аз не знам как и защо. Не знам също дали не ми е пробутал и нещо друго. Имам обаче смътното чувство, че зад този подарък не стоят лоши намерения. И колкото повече разговарям с Титанидите, толкова повече ги харесвам.
— Калвин говореше почти същото за проклетите цепелини — каза мрачно Габи. — А ти едва не го арестува.
— Мисля, че сега го разбирам малко по-добре.