Титанидата Лечител се оказа самка, а името й се произнасяше също в тоналност си бемол. Тя влезе в палатката и остана известно време там, преглеждайки крака на Бил под бдителния поглед на Чироко. Краищата на раната бяха станали жълти и синьочерни. Когато Лечителят опипа мястото около нея, отвътре бликна някаква пенеста течност.
— Силно инфектирана — изпя тя и зачака.
— Какво е състоянието му, Лечителю!
— Много сериозно. Без лечение той ще бъде с Гея след няколко десетки ротации.
Чироко отначало си го преведе по този начин, но временният период „десет ротации“ бе означен само с една дума. Прилагайки метричните представки тя по-скоро би го нарекла декарот. Гея извършваше една ротация приблизително за един час.
Значението на „да бъде с Гея“ беше ясно, въпреки че Титанидата използва друга дума, която имаше комплексно значение и се отнасяше едновременно до нейния свят, до Богинята, която беше този свят и до концепцията за връщането в земята, от която си произлязъл. Нямаше намек, подсказващ евентуално безсмъртие.
— Може би ще предпочетете да изчакате пристигането на лечител от вашата раса? — попита Титанидата.
— Бил може никога да не го види.
— Така е. Моите лекарства ще премахнат нахлулите малки паразити. Не знам дали няма да подтиснат обмяната на веществата. Не мога да ти обещая например, че моето лечение няма да навреди на помпата, която тласка течността на живота, защото не знам къде се намира тя при съществата от вашата раса.
— Тя е точно тук — Чироко посочи с пръст към гръдния кош.
Ушите на Титанидата подскочиха няколко пъти нагоре-надолу, после се наведе и притисна ухо към гръдния кош на Бил.
— Вярно! Не се шегуваш — пропя тя. — Както и да е, Гея е безкрайно мъдра и не казва защо се върти колелото.
Чироко агонизираше в нерешителност. От една страна обмяната на веществата и концепцията за микробите не бяха неща, които една местна врачка би могла да знае, а понятията се превеждаха така, както ги чу — явно медицинските познания на Лечителя не бяха за пренебрегване. Но от друга страна самата Титанида съзнаваше, че нейните лекарства могат да навредят на човешкия организъм.
Как трябваше да постъпи? Калвин го нямаше още, а Бил умираше.
— Моля, кажете ми за какво се използват тези израстъци? — попита Лечителят, държейки с едната си ръка ходилото на Бил, докато другата опипваше пръстите на крака му.
— Ъ, ъ, те са… — тя се порови в езика на Титанидите, но не можа да открие думи за еволюционно атрофирали рудиментарни органи. Имаше дума за еволюция, но не можеше да се прилага по отношение на живи същества. — Помагат ни да запазим равновесие, но не са действително необходими. По-скоро са недоглеждане или несъвършенство на конструкцията.
— А, а — изтананика Лечителят. — Гея прави грешки, всички го знаят. Да вземем например личността, с която за пръв път имах заден акт преди хиляди рота. — Чироко искаше да преведе съчетанието като „моят съпруг“, но не пасваше — със същото основание можеше да се преведе и като „моята съпруга“, въпреки че и това пак нямаше да е точно. Не съществуваше английски еквивалент, осъзна тя и си припомни своя проблем.
— Направи каквото можеш за моя приятел — тихо изпя тя. — Поверявам го в твоите ръце.
Лечителят кимна и се захвана за работа.
Първо проми обилно раната с някаква кафява течност, после я покри с дебел слой жълтеникаво желе и сложи отгоре едно голямо листо.
— Това ще примами малките гризачи, които ядат от плътта му — обясни Титанидата. надеждите на Чироко нарастваха и спадаха в зависимост от действията на Лечителя. Листото и „примамката“ не я въодушевиха много — изглеждаше твърде примитивно. Но когато започна да превързва раната, използва за целта бинтове, които извади от запечатани пакети и изпя, че са „почистени от паразити“.
По време на работата тя разглеждаше тялото на Бил с голям интерес и от време на време измънкваше под носа си някакви мелодийки, изразяващи силното й учудване:
— Кой би помислил…? … мускул на това място? Свързан по този начин? Все едно да ходиш със счупени крака… не, не мога да повярвам.
После описа Гея доста противоречиво — мъдра, безкрайно изобретателна, обичала да претрупва излишно някои неща и била тъпа глупачка. Отбеляза също, че Гея се радвала много ако може да импровизира някоя шега — това последното докато гледаше удивено бутовете на Бил.
Когато Лечителят привърши, Чироко бе плувнала в пот. Добре поне че Титанидата не бе размахвала разни кречетала или муски и не бе чертала по пясъка магически знаци. Едва когато завърза последния възел на превръзката, започна да пее предвидената за такива случаи Лечебна песен. Чироко не мислеше, че това може да навреди по някакъв начин.