Титанидата се наведе над Бил, провря ръце под раменете му и повдигна нежно горната част на тялото, притискайки го плътно към себе си. После постави главата на Бил на рамото си и се наклони, докато устните й докоснаха ухото му. Изчака няколко секунди така, запя тихо нежна приспивна песен без думи и го залюля внимателно напред-назад.
Бил постепенно спря да се тресе, цветът започна да се възвръща по лицето му, което стана необикновено спокойно.
След няколко минути Чироко би могла да се закълне, че той се усмихва.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Скоро Чироко разбра, че трябва да отхвърли някои свои предубеждения.
Първото беше най-очебийно. Когато Си Бемол се появи и видя, че много прилича на До Диез, с изключение на половите органи, тя помисли, че трудно ще може да различава кентаврите един от друг.
Титанидите от групата, която пристигна в отговор на повикването на До Диез обаче изглеждаха като току-що оживели фигури от някоя детска въртележка в лунапарка.
Кичурите по главата и опашката на Лечителя бяха изумруденозелени, а цялата останала част на тялото бе покрита с плътна къса козина. Имаше и друг силно окосмен екземпляр — ягодова блондинка, прошарена с виолетово. Много от тях бяха петнисти, като преобладаваха кафяви и бели петна, а видя и един самец, който нямаше абсолютно никакво окосмяване с изключение на опашката. Кожата му бе бледосиня.
Последната Титанида от групата изглеждаше гола, но не беше. Кожата й, досущ като на конете, покриваше не само тази част от тялото, където би изглеждала уместно, но се разпростираше също и по горната човешка половина. Цялата бе раирана като зебра на светложълти и оранжеви ивици, а дългите косми по главата и опашката — оцветени в светлолилаво. Чироко премести погледа си встрани от нея, но това не помогна — образът сякаш завинаги се бе отпечатал върху ретината на окото й.
Изглежда, че карнавалната атмосфера, която и без това създаваха не ги задоволяваше достатъчно, защото Титанидите бяха изрисували неокосмената част на кожата и боядисали в най-различни цветове отделни кичури от косите си. Всички носеха огърлици и гривни. Промушени през дупки, пробити в ушите и носовете висяха дрънкулки, а около краката им бяха завързани най-различни пиринчени верижки, гердани от оцветени камъчета и венци от цветя. Всички носеха музикални инструменти, подаващи се от торбичката на кръста или преметнати през рамо, направени от дърво, месинг, морски раковини или от рогата на животни.
Второто предубеждение, което в действителност бе първо, тъй като Калвин предварително ги информира за това, беше, че всички Титаниди са самки. Един тактичен въпрос, отправен към Лечителя получи съвсем прям отговор и предизвика внушаваща страхопочитание демонстрация. Всяка от Титанидите имаше три полови органа.
Чироко знаеше за разположените отпред мъжки или женски генитали, които имаха човешки размери. поради съображения, които трябва да имаха някакъв смисъл за една Титанида, именно те определяха пола и съответните местоимения в езика им.
Като добавка всяко от съществата имаше голям вагинален отвор, отзад под опашката, точно както при кобилата.
Това обаче, което се виждаше отдолу окончателно шокира Габи и Чироко. В областта на мекия конски корем, между задните крака на Лечителя бе разположено нещо като плътен месест калъф и от него излизаше пенис, който абсолютно по всичко приличаше на човешкия с изключение на размерите — дълъг и дебел колкото ръката на Чироко.
Тя си бе мислила, че притежава голям опит. През живота си беше виждала много голи мъже и минаваха години преди някой от тях да успее да я изненада с нещо ново. Харесваше мъжете и обичаше секса, но това тук я накара сериозно да обсъди въпроса дали да не стане монахиня. Беше потресена и тази нейна реакция я смути. Осъзна, че е същото чувство, което Габи бе изпитала преди време — повече се разстрои не от странните чуждоземни особености, а от изключителната прилика с човека.
Третото нещо, което трябваше да преосмисли, бе обстоятелството, че въпреки нейното познаване на езика, а сега вече и способността й да разпознава пола на Титанидите и да използва правилно личните местоимения, не можеше да разбере предназначението на задните органи, нито пък успя да намери необходимите знания в главата си.
Всъщност в съзнанието й се бяха отпечатали само речника на езика и граматическите правила, необходими за правилната композиция на изреченията. Беше достатъчно за да се справя със съществителните — трябваше само да помисли за предмета и вече знаеше думата. Боравенето с глаголите се оказа значително по-трудно. Обикновените действия, като бягане, скачане, плуване и дишане бяха достатъчно ясни, но глаголи за неща, които Титанидите извършваха, а хората не, определено създаваха трудности.