Системата от нейните знания обаче съвсем се разпадаше, когато трябваше да се опишат родствените връзки в семейството, правилата за поведение, обичаите и множество други неща, които при хората и Титанидите се различаваха съществено. Тези концепции й звучаха като безсмислени тонове в песните им. Понякога Чироко ги превеждаше на себе си или на Габи като комплексни словосъчетания с много тирета, като например „тя-която-ми-е-предна-орто-сестра-от-моята-заднамайка“ или „справедливо-чувство-на-ненавист-към-ангелите“. Всяка от тези фрази се изразяваше с една единствена дума в песните.
Най-накрая реши, че чуждоземното понятие в главата й си остава чуждоземно и тя не бе в състояние да го използва, докато не намери начин да получи съответните обяснения, допълвайки комплекта знания с които бе дарена.
Пристигането на свитата на Лечителя изясни още едно усложнение — това с имената. Имаше твърде много имена в една и съща ключова тоналност, с които нейната система за превод не можеше да се справи и да намери английски еквиваленти. Габи не можеше да ги пее и се наложи Чироко да измисли допълнителни имена.
Тъй като вече бе започнала с музикалната терминология, реши да продължи да се придържа към нея. Първата Титанида, която срещнаха, назова До Диез Кларнет, защото името й звучеше като типичните древни моряшки танци, изпълнявани на кларнет. Си Бемол стана Си Бемол Банджо, ягодовата блондинка беше Сол Минор Валс, петнистата — Си Тромпет, а синкавото същество сега се казваше Сол Фокстрот. най-после след дълго обмисляне кръсти жълто-оранжевата зебра Ре Минор Латерна.
Габи почти веднага започна при разговор да пропуска нотните знаци, но това не изненада Чироко, която постоянно, въпреки нежеланието си бе наричана Роки.
Линейката представляваше дълъг дървен фургон на четири гумени колела, задвижван от две Титаниди впрегнати отпред в хлабава сбруя. Гумите явно бяха пневматични и имаха фрикционни спирачки, които се управляваха от теглещите. Дървенията бе светложълта като току-що отрязан чам, гладко полирана и отделните части бяха съединени без гвоздеи.
Чироко и Габи поставиха Бил върху огромното легло в центъра на фургона и се качиха при него. Лечителят също се качи, зае своето място край леглото подгъвайки четирите крака под себе си и започна да му пее, като навлажняваше от време на време челото на ранения с мокро парцалче. Другите Титаниди вървяха покрай фургона с изключение на Кларнет и Банджо, които останаха отзад при стадото си. Имаха около двеста животни, големи колкото крави, четирикраки, с тънки гъвкави, около три метра дълги вратове. В края си безглавия врат завършваше с намръщена уста и малки ноктести израстъци прилични на щипци. Хранеха се като приближавах усти към земята и смучеха нещо подобно на мляко от гърбовете на едрите бели глисти, заровени из калта наоколо. Единственото око се разполагаше в основата на врата, така че даже когато бяха наведени към земята, можеха да наблюдават какво става над тях.
Габи разгледа по-подробно едно от животните и на лицето й се изписа възмущение — явно трудно можеше да приеме, че такова нещо въобще може да съществува.
— Гея си има своите добри и своите лоши дни — цитира тя един от афоризмите на Титанидите, който Чироко неотдавна й беше превела. — Това чудо сигурно го е измислила в края на деветдневен запой. Какво знаеш за тези радиопредаватели, Роки? Можем ли да ги разгледаме, как мислиш?
— Сега ще видя — каза тя, после запя към петнистия Тромпет, питайки дали ще могат да разгледат неговото говорещо съоръжение, но щом думата се появи в главата й спря втрещена.
— Те не ги правят? — промълви Чироко. — Отглеждат ги.
— Защо едва сега ми го казваш?
— Защото току-що го осъзнах. Потърпи малко, Габи. Думата буквално значи „семето на растението, което пренася песента“. Ето, разгледай го.
Предмета, който стърчеше, привързан към края на жезъла на Тромпет всъщност представляваше голямо продълговато жълто семе. Беше гладко на пипане и нямаше други особености освен една мека кафява пъпка.
— То чува с това — посочи Тромпет пъпката. — Не я докосвайте, защото ще оглушее. Вие пеете тука, то пее песента ви на своята майка и ако тя е доволна, запява песента така, че целият свят може да я чуе.
— Страхувам се, че не те разбирам напълно.
Тромпет посочи над рамото на Габи и изпя: