— А-а, не. — този път беше другият нож. Размаха го напред-назад, както майка се заканва с пръст на детето си. — Аз не съм глупак. Зная всичките ви женски номерца.
— Кълна се, че ще направя, както обещах.
— Не вярвам. Аз убих Габи, а това ти никога няма да ми простиш. Знаеш ли не постъпваше справедливо на кораба. Правеше всичко възможно да ни възбуждаш и после казваше не. — захили се саркастично той, но гримасата бързо изчезна и лицето му отново придоби спокойното си изражение. Това спокойствие я плашеше повече от всичко друго.
— Просто реших, че е време да си оправим сметките. Когато всички вие ме изоставихте сам в тъмнината се заклех, че един ден ща си го върна. намерих си приятели в Рея. Ти няма да ги харесаш много, но… Отсега нататък аз съм капитана, както трябваше да си бъде от самото начало. Ще правиш това, което ти кажа. А сега ти казвам да не правиш глупости.
Едва сподави вика си, когато острието разряза панталоните й. Помисли си, че се досеща какво иска да извърши с ножа и се запита дали е по-добре да бъде глупава и мъртва отколкото жива, но осакатена за цял живот. След като успя да я разголи, ножът спря до тук и той прехвърли вниманието си върху този, който бе опрян под брадичката.
Когато Джен влезе в нея, главата й се изви встрани. Усети как острия връх проследи движението и почувства адска болка, но това сега не беше важно. Съсредоточи се върху нещото, което единствено имаше значение в момента — конвулсивното потрепване в бузата на Габи, следата, която ръката й бе оставила в праха, премествайки се по-близо до брадвичката и блясъка в полуотвореното й око.
Чироко погледна нагоре към Джен и не й се наложи да влага допълнително страх в гласа си.
— Не, Недей. О, моля те, недей, не съм готова. Ще ме убиеш!
— Щом аз казвам, че си готова, значи си готова — наведе ниско главата си Джен и тя рискува да хвърли един бърз поглед към Габи, която изглежда разбра. Окото й веднага се затвори.
Целият този кошмар сякаш се случваше някъде далече. Нямаше тяло, това тяло, което болеше така ужасяващо не беше нейното. Само ножът насочен към гърлото й щеше да бъде важен, когато той започне да се изморява.
Запита се каква ли бе цената на неговото поражение… Точно така. Сега е невъзможно. Единственият удобен момент щеше да дойде тогава, когато вниманието му се раздвои по време на оргазъма. Тя обаче трябваше да се застрахова, че такъв момент ще настъпи. Започна да се движи под него. Беше най-отвратителното нещо, което някога е вършила.
— Сега вече разбрахме къде е истината — сънливо се усмихна той.
— О Джен, замълчи.
— Ти най-после се сети. Виждаш ли колко по-добре е, когато не се дърпаш.
„Дали си въобразяваше или кожата й се беше отпуснала под ножа? Дали той бе отдръпнал леко върха?“ — Анализира внимателно тази мисъл, за да не направи някоя глупава грешка и реши, че е истина. По-точно усети това. Беше придобила болезнена свръхчувствителност. И най-незначителното отпускане на натиска върху гърлото й изглеждаше така сякаш някой повдига огромна тежест от там.
„Би трябвало да си затвори очите. Не си ли затваряха всички мъже очите в този момент?“
Затвори очи и тя понечи да замахне, но той отново бързо ги отвори. Проверяваше я. По дяволите, май не можа да я засече. Винаги си е била отвратителна актриса, но сега изглежда ножът я вдъхнови.
Гърбът му се изви. Очите му се затвориха и натискът на острието изчезна.
Не се получи както трябва.
Чироко я удари по ръката, отблъсквайки я встрани, главата й се метна в противоположната посока, но ножът все пак успя да я среже по бузата. Изхвърли рязко юмрук към гърлото му, надявайки се да го премаже, но той се дръпна точно толкова, колкото бе необходимо и замахна отново. Тя се сгърчи, преобърна се и ритна силно назад, усещайки как острието разсича плешката й. После се оказа във въздуха…
…но не бягаше. Краката й агонизираха няколко секунди без да могат да докоснат земята, докато чакаше ножът да я прониже.
Странно, обаче нищо не се случи. Когато почувства, че стъпалото и докосва земята, отново скочи нагоре и встрани — колкото се може по-далеч от него. Докато беше във въздуха погледна през рамо назад и разбра, че ритникът е бил по-силен отколкото си бе въобразила. Ударът бе запратил Джен доста високо над земята и той едва сега падаше обратно. Габи все още летеше във въздуха. Адреналинът караше земните мускули да функционират с бясна при тази ниска гравитация.
Джен се хвърли след нея. В началото и двамата правеха една и съща грешка — често увисваха безпомощно над пода, отблъсквайки се силно нагоре. Измина цяла вечност преди да успеят да овладеят движенията си и гонитбата започна да се успокоява.