Той явно не знаеше, че Габи е зад гърба му. В противен случай не бия преследвал така целенасочено, още повече, ако беше видял лицето на момичето.
Бяха разположили лагера на централния площад на замъка — голяма, заемаща почти цял етаж зала, която строителите кой знае защо не бяха преградили. Огънят се намираше на двадесет метра от съседната галерия стаи. Чироко все още набираше скорост, когато се удари в първата от стените. Продължи да бяга, разбивайки още дузина преди да успее да се вкопчи за една от гредите. Използвайки я като лост тя се завъртя около нея, изхвърли тялото си под прав ъгъл нагоре и премятайки се през глава профуча през три тавана, преди да увисне във въздуха. Някъде под краката й се чуваха трясъци. Джен продължаваше да троши тънките прегради, търсейки я слепешката — още не беше разбрал маневрата й.
Чироко опря краката си в една греда и се отблъсна. Полетя отново нагоре. заедно с нея се издигаше облак стъклени осколки, които се превъртаха бавно и някак си сънливо, разпръсвайки се във всички страни. Когато достигна връхната си точка, скочи напред и профуча през три стени преди да забави ход. Приближи се до преградата отляво, разтроши я, премина в съседното помещение, после в това над него, прекоси го и пробождайки пода се спусна две нива надолу.
Най-после се спря, увисна прегъната на две върху една греда и се ослуша.
От някъде се чуваше далечен звън на разбиващо се стъкло. Беше тъмно. Намираше се в средата на тримерен лабиринт, който се простираше необятно във всички посоки — нагоре, надолу и около нея. Не знаеше къде се намира, но той също не знаеше, точно това бе нейната цел.
Трясъците се чуваха все по-силно и тя вида как Джен прелетя през стаята от лявата й страна. Гмурна се надясно и към пода, хвана се за една греда две нива по-надолу, завъртя се около нея и отново се стрелна в дясно. Босите й крака напипаха друга греда, закрепиха се стабилно на нея и тя спря за няколко секунди, докато си поеме дъх. Около нея явно се стелеха малки парченца стъкло.
Нямаше да разбере, че е толкова близо, ако преди него от тавана не се бе изсипал душ от стъклени осколки. Явно се бе промъквал тихо покрай гредите, но тежестта му се бе оказала твърде голяма за напуканите парчета от пода, в средата на който зееше назъбена дупка, останала от преминаването на Чироко. Тя се завъртя като махало около гредата и се отблъсна надолу с крака.
Удари се в твърдия под на най-долния етаж. С последни усилия се обърна зашеметена, за да го види, как се приземява на крака, нещо което тя също би трябвало да направи, ако бе проявила малко здрав разум да брои нивата, през които пада. Все още мислеше за това, когато той застана над нея. После видя как брадвичката го удари по главата и загуби съзнание.
Внезапно съзнанието й се възвърна. Разбра, че пищи — нещо, което преди никога не бе правила. Не знаеше къде се намира сега, но преди малко беше в стомаха на Звяра, и не само тя — Джен също се оказа там, обяснявайки спокойно защо иска да я изнасили.
Беше я изнасилил. Чироко спря да пищи.
Стъкленият замък го нямаше. Около кръста й бе увито стегнато въже. Отпред земята се спускаше стръмно надолу. Някъде далече на дъното проблясваше в тъмнината сребърното море на рея.
Габи се оказа близо до нея, но бе много заета. Около кръста на момичето бяха увити две въжета. Едното отиваше нагоре по склона към същото дърво, на което бе привързана Чироко. Другото висеше опънато и изчезваше някъде под тях. Сълзите бяха набраздили засъхналата кръв по лицето й. В момента усилено се опитваше да пререже с ножа едно от въжетата.
— Габи, това там не е ли раницата на Джен?
— Да. Но тя не му е нужна повече. Как се чувстваш?
— Била съм и по-добре. Габи…? Изтегли го нагоре.
Момичето я погледна учудено с широко отворена уста.
— Не искам да загубим въжето — обясни Чироко.
Лицето на Джен представляваше една кървава развалина. Едното око почти не се виждаше под огромния оток, а другото бе разсечено през средата. Носът му бе счупен и три от предните зъба липсваха.
— Доста лошо е паднал — отбеляза Чироко.
— Дреболия в сравнение с това, което бях намислила.
— Отвори раницата и му превържи ухото. Продължава да губи кръв.
Габи изглеждаше така, като че всеки момент ще избухне, но Чироко я изгледа остро.
— Няма да го убия, така че не го казвай.
Самото ухо висеше, почти отсечено от брадвичката, която Габи хвърли. Тя се бе целила в тила, но в последния момент острието се бе превъртяло във въздуха. Така или иначе ударът макар и нанесен косо, се бе оказал достатъчно силен, за да го зашемети. Когато започнаха да го превързват той се размърда леко и простена.