Беше прекрасно. Тишината се нарушаваше само от тихото припукване на сухите вейки в огъня и стърженето на лъжиците по дървените чинии. Чироко бе благодарна, че може да се отпусне и да не мисли за нищо.
— Би ли ми подала още малко сол — помоли Габи.
Порови се из багажа за да намери торбичката със солта и случайно откри два забравени бонбона, увити в жълти листа. Подаде единия на габи и се засмя, когато видя как очите й светнаха. Сложи чинията си на земята, разви лепкавия, не по голям от една хапка, сладкиш и го подуши. Миризмата бе твърде прелъстителна за да го изяде наведнъж, затова отхапа само половинката и примижа, когато устата и се изпълни с аромат на захаросани зарзали и сладък крем. На лицето и се изписа неописуемо удоволствие и Габи едва не изпадна в истерия, наблюдавайки я как дъвче другата половинка. После демонстративно остави своя бонбон в страни, опитвайки се да остане сериозна, когато Чирако започна да хвърля лакоми погледи към него.
— Ако искаш да си го оставиш за закуска, ще трябва цяла нощ да стоиш будна.
— О, не се тревожи. Просто съм достатъчно възпитана за да знам, че десерта се яде след основното ядене.
Следващите пет минути едва й стигнаха да развие бонбона. Бяха и нужни още пет за да го огледа критично, като се стараеше да не обръща внимание на клоунадите на Чироко, която в това време доста успешно имитираше ту стойката на кокершпаньол, изправен до наредената за обед маса, ту физиономията на безпризорно хлапе, загледано във витрината на сладкарски магазин. Най-после Габи сложи бонбона в устата си и Чикоро изохка.
Почувства се толкова щастлива, че и стана малко болно и сега, когато се оказа достатъчно близо за да усети дъха на момичето се запита дали наистина във всяка глупост няма малко мъдрост. От оказаното й внимание Габи разцъфна, лицето й се покри с руменина, а очите и засияха от възбуждане.
Защо не можеше прост да се отпусне и се наслаждава на това, което ставаше между тях.
Трябва да бе показала по някакъв начин тревогата си, защото Габи веднага стана сериозна. Докосна ръката на Чироко, погледна я настойчиво и бавно поклати глава. И двете не пророниха нито един звук, но Габи и бе казала по ясно отколкото би могла да го направи с думи: „Няма защо да се страхуваш от мен.“
Чироко се усмихна, усмихна се и Габи. След това двете бързо изгребаха остатъка от яхнията, вдигнали чиниите близо до истините си без да се тревожат повече за изисканите си маниери.
Но веч не беше същото. Габи мълчеше. След малко ръцете й се разтрепериха и чинията изтрака по стъпалата. Започна да плаче, хълцайки и когато Чироко я прегърна през рамо, ръцете и заопипваха въздуха като слепец. Сви се на две, коленете й щръкнаха нагоре, после постави стиснатите си юмруци под брадичката и зарови лице във врата на Чироко продължавайки да ридае:
— Болно ми е… Много болка ми се насъбра.
— Изплачи я тогава — промълви Чироко и потърка бузата си с късата черна коса, която вече бе започнала да се закъдря по краищата. нежно повдигна брадичката на Габи за да я целуне по бузата, но в последния момент, без да е сигурна защо го прави я целуна по устните. Бяха влажни и много топли.
Габи я погледна за един дълъг, дълъг момент, пое шумно въздух през носа си, положи лицето си обратно върху рамото на Чироко и заравяйки се в гънката между него и шията замря. Без тръпки, без ридания.
— Как успяваш да бъдеш толкова силна? — попита тя. Гласът и прозвуча приглушено, но много от близо.
— А ти как успяваш да бъдеш толкова смела? Пак ми спаси живота.
— Нямах предвид това — поклати глава Габи. Имах предвид, че ако аз сега не те чувствах така близо до себе си щях да полудея. А ти даже не плачеш.
— Аз не плача лесно.
Габи отново потърси очите й.
— Господи как ме боли. Заболя ме от това, което Джен ми причини, заболя ме и за теб. И не знам кое беше по-лошо.
— Габи, бих желала да правя любов с теб, ако това ще помогне да не те боли, но аз също съм наранена… физически.
Момичето поклати глава:
— Не бих поискала такова нещо от теб даже, ако се чувстваше добре. Аз не съм Джен и след като ще го направиш само, за да не ме боли, то бих предпочела болката да остане. Достатъчно ми е просто да те обичам.
Запита се какво да й каже. Какво да й каже, за да се почувства по-добре, но реши, че трябва да се придържа към истината.
— Не знам дали някога ще мога да отвърна на любовта ти. Не и по начина по който искаш. Но помогни ми — притисна Габи в прегръдките си и избърса бързо носа й. — Помогни ми, ти си най-добрият приятел, който някога съм имала.