Бяха почти сигурни, че звукът се дължеше на въздуха, който се препращаше в неизвестна посока високо над тях.
След още две хиляди стъпала, боботенето заглъхна и двете жени се оказаха в началото на още един горещ участък. Ускориха темпото, стараейки се да го преминат колкото се може по-бързо, без да си дават труд да се събличат, защото знаеха, че са близо до края на тунела. Както и очакваха след като се изкачи до върховата си стойност и около тях стана като в сауна, температурата постепенно спадна. Чироко прецени, че бе достигнала не повече от седемдесет и пет градуса.
Габи все още вървеше начело и първа забеляза светлината. Не беше по-силна от тази, която бяха оставили зад гърба си — една бледа сребърна ивица. Тя се появи от лявата страна и постепенно ставаше все по-широка и па-широка докато се оказаха на терасата от другата страна на кабела. Потупаха се една друга по гърбовете и отново се устремиха нагоре.
Прекосиха горната част на кабела. Стъпалата продължаваха да водят все нагоре, придържайки се този път на юг през широката широката гърбица и отново започнаха да извиват, за да се спуснат под кабела. Сега повърхността беше абсолютно оголена — никакви дървета и никаква почва. За пръв път Гея действително приличаше на изкуствено съоръжение, каквото те знаеха, че е — невероятна, масивна конструкция, направена от същества, които може би все още живееха в главината. Голият кабел беше гладък и прав и се издигаше вече под ъгъл от шестдесет градуса в участъка, който бе съвсем близко до разширяващия се долен край на спицата. Клиновидното пространство между нея и кабела се бе стеснило до по-малко от два километра.
От южната страна стълбището навлезе в друг тунел. Мислеха, че са готови за него и няма с какво да ги изненада, но се оказа, че не е така. Преминаха бързо през първата гореща зона и се поздравиха, чувствайки, че температурата постепенно спада. Но когато достигна петдесет градуса тя внезапно отново започна да се повишава.
— По дяволите. Този е прокаран по различен начин. Да вървим.
— Накъде?
— Назад е също толкова лошо, колкото и напред. Тръгвай.
Щяха да се окажат в голяма опасност само, ако някоя от тях паднеше и се наранеше достатъчно лошо, за да не може да продължи. Новата ситуация уплаши Чироко и й напомни, че тук на Гея никога не трябва да приема нещо на вяра. Бе забравила, че кабелът е направен от усукани нишки и че температурата се изменяше в зависимост от това дали в нишката, покрай която минаваше коридора течеше горещ или студен флуид. Поради усукването, обаче не можеше да има сигурност откъде точно е прокопан този доста сложен маршрут.
Скоро преминаха покрай зона на вибрации, която пак бе разположена в центъра, през студена зона, която не бе така задръстена с лед като предишната и се появиха за втори път от северната страна на кабела.
Прекосиха гърбицата и отново надолу в третия тунел. Преминаха през него и отново прекосиха гърбицата от горната страна на кабела.
За два дни направиха това седем пъти. Биха изминали и повече, ако не беше забавянето в четвъртия тунел, който бе до такава степен задръстен с лед, че даже Габи не можа да се промъкне. Отне им осем часа докато изсекат леда и си пробият пътека през него. Следващия път, когато достигнаха южната страна нямаше повече тунел. Ъгълът на кабела сега беше някъде между осемдесет и деветдесет градуса и стълбището продължаваше нагоре, извивайки се по разтегната спирала само от външната страна.
Не им се щеше да лагеруват на площадка метър и половина широка, увиснала над 250 километрова бездна. Чироко все още спеше неспокойно, често се мяташе и въртеше и най-вероятно едно от тези премятания щеше да се окаже последно и да продължи твърде дълго. Така че, въпреки умората, която и двете изпитваха, продължиха да бъхтят, обикаляйки около външната повърхност на кабела, нагоре и все нагоре, стараейки се лявото рамо винаги да е опряно в стената.
Чироко не хареса това, което ставаше над главите им. Колкото повече се приближаваха толкова по-невъзможно им изглеждаше.
Знаеха още тогава, когато наблюдаваха гигантското колело от космоса, че напречното сечение на всяка спица е объл около петдесет километра широк и не повече от сто дълъг. Преди да достигне до покрива, спицата започваше да се разширява и в момента те преминаваха точно през тази разширяваща се част. От тук вече можеха, макар и неясно да се видят стените на спицата — издигаха се почти вертикално. Това, с което не бяха се съобразили обаче бе издаденият ръб, който обикаляше около чудовищния отвор на кухата спица. Беше не по-малко от пет километра широк.