— Можеш ли със сигурност да кажеш, че до там са триста километра.
Габи присви очи, кръстоса пръстите на ръцете си и погледна към върха. После направи изчисления по някаква собствена, непозната на Чироко система и каза:
— Изглежда, че е така, защото градусите съвпадат.
— Седни. Трябва да го обмислим.
Всъщност Чикоро се нуждаеше повече да седне, отколкото да обсъжда проблема. До този момент действително до голяма степен се подхранваше от възможността да визуализира самия проблем. Сега, когато можа да го направи, сърцето и се сви. Триста километра право нагоре.
Право… Нагоре…
Трябва да е била луда.
— Първо. Виждаш ли някакъв начин, по който да се изкачим до върха, някакво съоръжение?
Габи погледна още веднъж нагоре и сви рамене.
— Това нищо не значи. Когато тръгвахме, не знаехме дали има начин да се изкачим до тук, но го направихме, нали? И сега не можем да разберем със сигурност преди да опитаме.
— Права си. Но се надявахме да има поне стълба. Виждаш ли нещо подобно?
— Не.
— Отново си права. Мислех, че стълбището е предназначено да осигури възможност да се достигне до главината в случай на необходимост — при повреда на другите съоръжения, например. Но сега мисля, че строителите не са имали в предвид такова нещо. Предназначението му е само до тук, до това място.
— Може би — Габи притвори очи. — Но аз пък мисля, че не е възможно да се са предвидили и някакъв подобен начин да се достигне оттук до върха. Не вярвам да е било планирано тези дървета да растат на това място.
С течение на хилядолетията са се разпространили и са го завладели цялото, подобно на повърхността на кабела.
— В такъв случай… Какво?
— В такъв случай ни очаква адско катерене — довърши мисълта и Габи. — При тази буйна растителност може би никога няма да намерим входа на тунела. Предполагам, че много по-лесно бихме го открили на върха.
— За трети път си права. Виждаш ли просто искам да систематизирам доводите за да решим дали да продължим. И точно сега ми идва на ум, че ако… да кажем след четири или пет години се доберем до главината и установим, че няма стълбище… то ни очаква още едно мъчително дълго пътешествие. Надолу.
Този път Габи се засмя.
— Ако искаш да намекнеш, че трябва да се върнем назад то бих искала да го кажеш направо. Не се безпокой, няма да те изгледам презрително.
— Да се върнем обратно? — Чироко не искаше думите й да прозвучат въпросително, но те прозвучаха точно така.
— Не.
— А, а. Разбирам — Чироко не се засегна. Отдавна бяха забравили, че отношенията между тях са всъщност отношения между командир и подчинен. — Добре. Какъв е твоя план?
— Първо — добре да огледаме наоколо. Защото по-късно, след четири или пет години, бихме изглеждали ужасно глупаво ако някои от стопаните ни попита, защо не сме използвали асансьора.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Грубо пресметнато около основата на спицата нямаше повече от 250 километра. Тръгнаха наляво покрай стената, твърдо решени да я обиколят цялата. Оглеждаха внимателно всяко кътче от покрития с гъста растителност терен с надеждата да открият някакво изкуствено съоръжение. Каквото и да е — от въжена стълба до антигравитационен хеликоптер. Усилията им бяха напразни. Навсякъде намираха все едно и също — хоризонтални дървета, растящи във вертикална гора.
Когато проникнаха през външните колони за да проследят стеблата на дърветата до корените им в стената, се наложи да изкачат не много стръмен скат, образуван с годините от падналите изпочупени клони и гниещи листа. Веществото от което бяха направени стените на спицата представляваше гъбеста сива материя, която при натиск поддаваше навътре подобно на мека гума. Когато Чироко изскубна един храст от стената заедно с него се отдели дълъг конусовиден корен. От дупката бликна гъста, бяла течност която много приличаше на мляко, но не след дълго гъбестата материя се затвори около малкия отвор. Нямаше никаква почва и слънчевите лъчи бяха много оскъдни. Въпреки, че когато излязоха от тъмния коридор светлината им се стори много ярка, то в действителност нивото на осветеност бе доста ниско. Чироко предположи, че подобно на повечето от растенията долу на колелото и тези зависеха предимно от хранителните източници скрити под повърхността.