— Ооооох! — изтъкна той.
— Ох! Ух! Оох! — добави Люси.
— Яа! Ха! Хаа? — попита Журналиста.
— Аха! — потвърди Люси.
— Аха? — пожела да се увери Журналиста.
— Аха! — повтори Люси.
— Ъъъъъх! — на този етап Журналиста вече беше загубил и ума, и дума. Но Люси продължи с разговора:
— ОХ!
— Ах? — зачуди й се той как може да е толкова сигурна.
— АХ! — кимна тя. Вече беше абсолютно убедена. — АХ!
И точно в този миг цялата компания от Капитанския мостик нахлу в страничната стая край Големия осов канал и се закова на място, щом съзря как висококвалифициран адвокат от булевард „Уилшър“ и член-неудачник на Блеронтинския прескорпус си правят един на друг разни неща, които предизвикват неописуема наслада за участниците, ала са склонни да провокират насмешка у случайния наблюдател, поради което няма да навлизам в подробности. Достатъчно е да се каже, че когато групичката нахлу в стаята, папагалът нададе най-силния си грак до този момент и Люси падна от масата право върху физиономията на Журналиста.
— ЛЮСИ! — възкликна Дан.
— Папагале! — кресна Болфас — Къде е липсващата сърцевина от мозъка на Титания?
— Мръсен гаден гений! — гракна папагалът.
— Не говори дивотии! — кресна Болфас.
— МРЪСЕН ГАДЕН ГЕНИЙ! — врясна папагалът.
— ПИТАХ ТЕ НЕЩО! — настоя Болфас. Според ясаканската традиция папагалите бяха длъжни и да отговарят на всеки зададен въпрос.
— Грааа! — папагалът загуби за миг дар-слово.
— ОТГОВОРИ МИ!
— ГРААА!
Папагалът литна и се скри сред сенките в дъното на стаята.
— Мамка му! — Болфас знаеше, че ако папагал не иска да ти отговори, не е на хубаво.
— Всичко мога да ти обясня — обърна се Люси към Дан.
— Не! Не можеш! НИЩО не можеш да ми обясниш! — кресна той, а Люси си помисли: „Прав е! Абсолютно ПРАВ!“
— Може би това беше отговор! — Нети пристъпи внезапно напред и хвана капитан Болфас за лакътя.
— Драга ми госпожице, много мило от ваша страна, че се безпокоите във връзка с този въпрос, но се боя, че папагалът не ми даде никакъв отговор. Обречен съм.
— Не споменахте ли, че Звездният кораб бил проектиран от някакъв гений?
— Леовинус! — възкликна Журналиста. — Когато катастрофирахме на Земята, той беше на кораба!
— Може би липсващата част е у него! — всичко беше толкова ясно за Нети, макар и тя самата да не знаеше защо.
Нещо прещрака в ума на Журналиста.
— Разбира се! — възкликна той. — Когато избяга от кораба, той размахваше едно такова блещукащо, сребърно…
— Сърцевината на централната интелигентна система! — възкликна Болфас. — Ето защо я няма на борда!
— Значи… — капитан Болфас пресмяташе колко е две и две, но много бавно.
— За да вземем липсващата сърцевина на корабната система, трябва да намерим тоя тип Леовинус — Нети беше решила сама да поеме процеса на дедукция. — Леовинус е на Земята. Но ние не можем да отидем там, защото не знаем къде е, а единственият начин да разберем къде е, е да се сдобием с липсващата сърцевина и да я монтираме отново в мозъка на Титания. Джентълмени, ние сме преебани.
И точно тогава завиха доковите сирени. Звездният кораб „Титаник“ се готвеше да кацне на планетата Ясака.
XXII.
Купонът за посрещането беше извънредно мрачен.
Домакините постоянно вдигаха наздравици за земляните и за неоценимата им помощ при прогонването на застрахователите; произнесоха се няколко речи, превъзнасящи завръщането на „Титаник“ там, където по право си му беше мястото, ала никой не можеше да забрави, че след ден-два корабът трябваше да бъде откаран в някое затънтено кътче на Галактиката, където при експлозията нямаше да причини никому никаква вреда — освен дето щеше да се самоунищожи.
Ясаканците не виждаха никаква перспектива за възстановяване на своята икономика. Люси, Дан и Нети пък не виждаха никаква перспектива да се завърнат някога на собствената си планета. Бяха им дали преводблистери (приличаха на малки лейкопластчета, които се лепваха зад ухото), за да могат да си комуникират с хората и тук, далеч от автоматичните системи на кораба, но това не правеше по-поносима перспективата за изгнание на чужда планета.
— Без съмнение вие все трябва да имате някаква представа за това къде се намира тая „Земя“? — Родден, навигационният офицер, бе притиснал Нети в ъгъла. — Искам да кажа, трябва поне да знаете във въображаемото Северно полукълбо на Галактиката ли се намира или в Южното?
— Ами… не…
— Във вътрешния или във външния ръкав на спиралата е?
— Не мога да се сетя — отговори Нети.