Люси и Журналиста се ожениха със сложен обред и тук, на Земята, и на Блеронтин. Той описа тази история — тя се превърна в Големия удар на десетилетието — и спечели толкова пари от нея, че можа да си позволи да се откаже от журналистиката и да се посвети на къде-къде по-смислени неща. Това, че вече не е журналист, разбира се, означаваше и че вече може да каже на Люси истинското си име, което излезе, че било Тидълпус. И така, тя започна да му вика Тидълс и той нямаше нищо против. Ала за нищо на света не би й казал какво означава „Люси“ на блеронтински.
Леовинус успя да преодолее мимолетната си страст към Нети, отчасти възникнала под упойващото влияние на парфюма й. Той прекарваше все повече време в бъбрене с Титания в тайния й будоар. Знаеше, че не е истинска, но беше започнал да си мисли, че и без това е твърде стар за истински неща. Най-великият гений, известен някога на Галактиката, успя да възвърне до известна степен своята самоувереност, но приятелите и почитателите му го намираха по-скромен и по-чувствителен към нуждите на другите. Това може би се дължеше на влиянието на Титания. А може би на факта, че най-накрая веждите му пораснаха.
Добрият капитан Болфас така и не успя да се пребори с увлечението си по Нети, макар че жена му го лекува с безброй билки, церове и мехлеми. Ала мисълта за прекрасната землянка го крепеше, докато будуваше на вахта сред космическия мрак, и окъпа залезните му години със златното сияние на трагична преданост. Всъщност сума ти ясаканци чувстваха същото към Нети. Нали разбирате, ясаканците са от онези хора, които могат да разпознаят едно невероятно интелигентно, добро, мъдро, грижовно, ведро и топло същество, когато го срещнат на живо.
Самата Нети не повярва на късмета си, когато Люси се оттегли и се омъжи за Журналиста. Тя веднага се почувства свободна да предложи женитба на Дан и тогава и той не повярва на късмета си. Двамата станаха не само любовна двойка, но и най-добри приятели. Нети завърши висша математика и помагаше на стария Леовинус в някои от по-късните му трудове. И това й донесе толкова много пари, че двамата с Дан построиха наново стария свещенически дом и го превърнаха в спокойно семейно хотелче, специализирало се в централногалактическата кухня. Във фоайето гостите на хотела — ясаканци — показваха на децата си прочутата снимка в рамка, под която имаше надпис: „Хотелът на Дан и Нети под звездите“.
Ами папагалът? Папагалът май намаза най-много от всички — от папагалска гледна точка. Всъщност той през цялото време си беше действал като ясакански агент под прикритие. Бяха го вкарали тайно на борда на Звездния кораб „Титаник“, преди да преместят строителството на Блеронтин. Папагалът се бе държал геройски, бе рискувал живота и перата си, за да изпраща до Ясака репортажи за скандално мърляшкото строителство на кораба. Всъщност той беше източникът на всички слухове, които се носеха. А когато папагалът се завърна в родния си град на Ясака, го наградиха със специална златна пръчка, на която да каца и с медал, специално изработен за него. И така той стана първият папагал на Ясака, отличен с награда за храброст и вярна служба на планетата.
Освен това му осигуриха снабдяване с просо и шамфъстък за цял живот. А както ви казах още в началото, папагалът всъщност беше папагалка. Скоро след това тя се чифтоса и стана горда майка на четири папагалчета, крито кръсти Дан, Нети, Люси и Жу.