Възвишете сърцата си, братя мои, високо! По-високо! И не забравяйте също и нозете си! И нозете си повишете, вие, добри танчари, и още по-добре — изправете се на глава! И в щастието има тежки животни, има тромави от рождение. Те правят чудновати усилия като слон, който иска да се изправи на глава.
Но по-добре да бъдеш луд от щастие, отколкото луд от нещастие, по-добре тромав да танцуваш, отколкото хром да ходиш. Научете моята мъдрост — дори и най-лошото нещо има две добри обратни страни; дори и най-лошото нещо има добри нозе за танец: тогава научете се сами, висши човеци, да стоите на своите нозе! Отучете се да тръбите за тъга и за всяка скръб на сганта. О, как скръбни ми се виждат днес глумците на сганта! Но това „днес“ е на сганта.
Правете като вятъра, когато се хвърля из своите планински пещери — той иска да играе по своя свирка, морята треперят и се мятат под неговите стъпки.
Който дава криле на магарета, който дои лъвици, хвала на тоя добър, неукротим дух, който за всяко „днес“ и за всяка сган идва като вихър —
— който е враг на всички магарешки тръни и увехнали листи, и буренаци: хвала на тоя див добър свободен бурен дух, който танцува върху блата и тъги като върху поляна!
Който мрази мършавите псета на сганта и всички несполучили мрачни изроди: хвала на тоя дух на всички свободни духове, смеещ се вихър, който сипе прах в очите на всички, що гледат черно и са покрити с язви.
Вие, висши човеци, най-лошото у вас е това: всички вие не сте се научили да танцувате, както трябва да се танцува над самия себе! Що от това, че вие не сте сполучили!
Колко неща са още възможни! Научете се тогава да се смеете над самите вас! Възвишете сърцата си, вие, добри танчари, високо! По-високо! И не забравяйте и добрия смях! Тоя венец на засмения, тоя венец от рози — вам, братя мои, хвърлям тоя венец! Аз осветих смеха; висши човеци, научете се да се смеете!
Песен на тъгата
Когато Заратустра говореше тия речи, той стоеше близо до входа на своята пещера; но с последните думи той напусна гостите си и избяга за малко на открито.
— О, чисти благоухания около мен — извика той, — о, блажена тишина около мен! Но де са моите животни? Елате, елате, орел мой и моя змия!
Кажете ми, мои животни: всички тия висши човеци — не миришат ли те на лошо? О, чисти благоухания около мен! Сега знам и чувствам аз как ви обичам, мои животни.
И Заратустра рече още веднъж:
— Аз ви обичам, мои животни!
А орелът и змията припираха към него, когато той рече тия думи, и гледаха към него нагоре. Така седяха трима заедно и душеха, и дишаха заедно чистия въздух. Че въздухът тук отвън беше по-чист, отколкото при висшите човеци.
Но щом Заратустра напусна своята пещера, ето че старият магьосник се издигна, погледна лукаво наоколо и рече:
„Той излезе!
И ето, висши човеци — да ви погъделичкам и аз като него с това лъстиво и ласкаещо име — напада ме моят зъл измамлив и чародеен дух, моят тъжен дявол, който от душа е противник на тоя Заратустра: простете му! Сега той иска да ви омагьоса, неговият час настана; напусто се боря аз с тоя зъл дух.
Всички вам, каквито почести и да бихте си въздали на думи, дали вие се зовете «свободни духом», или «правдиви», или «каещи се духом», или «освободени от окови», или «алчущи и жаждущи» — всички вам, които страдате подобно мен от великото отвращение, за които старият бог умря, а още никой нов бог не лежи в люлка и пелени — вам всички е благосклонен моят зъл дух и дявол-магьосник.
Аз ви познавам, висши човеци; аз познавам него — познавам също този дявол, когото против волята си обичам, тоя Заратустра: сам той, струва ми се, прилича на една хубава маска на светец; прилича на нов чуден маскарад, в който моят зъл дух, тъжният дявол намира удоволствие — аз обичам Заратустра, тъй ми се струва често, заради моя зъл дух.
Но вече той ме овладява и ме мъчи тоя дух на тъгата, тоя дявол на вечерната дрезгавина — и, наистина, висши човеци, нему се иска —
— отворете само очи! нему се иска, да дойде наг, дали жена, или мъж, още не зная: но той иде, той ме мъчи, уви! Разтворете вашите чувства.
Денят отзвучава; за всички неща иде вечер, и за най-добрите, чуйте и вижте, висши човеци, какъв дявол, дали мъж, дали жена, е тоя дух на вечерна тъга!“