Тъй рече съвестният, но старият магьосник се оглеждаше наоколо, наслаждаваше се от победата си и затова преглътна досадата, що му причини съвестният.
— Млъкни! — каза той със скромен глас. — Добри песни трябва добре да отекват; след добри песни трябва да има дълго мълчание.
Тъй правят всички тия, висшите човеци. Но ти сам навярно малко си разбрал от моята песен? В теб има малко от духа на магьосник.
— Ти ме хвалиш — отвърна съвестният, — като ме отделяш от себе си, добре, но вие, другите, що виждам аз? Вие още седите тук с похотливи очи.
Вие, свободни души, де се дяна вашата свобода! Изглеждате ми да приличате на такива, които дълго са гледали развратни танцуващи голи момичета: сами душите ви танцуват.
Във вас, висши човеци, трябва да има повече от онова, което магьосникът зове свой зъл чародеен и измамлив дух — ние трябва да сме различни.
И наистина, ние доста говорихме и мислихме, преди Заратустра да се е върнал в своята пещера, за да узная, че ние сме различни.
Ние дирим различни неща и тук горе, вие и аз. Аз именно диря повечето сигурност, затова дойдох при Заратустра. Той именно е най-яката кула и воля —
— днес, когато всичко се колебае, когато цялата земя трепери. Но вие, когато виждам какви очи правите, струва ми се, че вие дирите повече несигурност,
— повече трепет, повече опасност, повече земетресение, —
— вие ламтите, тъй ми се струва, простете моята смелост, вие, висши човеци; вие ламтите за най-лошия, най-опасния живот, който ми внушава най-голям страх, за живота на дивите зверове, за гори, пещери, стръмни планини и заблуждаващи устия.
И не тия водачи ви допадат най-вече, които ви изваждат от опасност, но ония, които ви отстраняват от всички пътища, съблазнителите.
Но ако такова желание у вас е истинско, то при всичко туй ми се вижда невъзможно.
Че страхът — това у човека е наследствено и основно чувство; чрез страх се обяснява всичко, наследственият грях и наследствената добродетел.
От страха израсна и моята добродетел, която се нарича наука.
Страхът именно от дивите зверове — той е най-дълго отглеждан у човека, включително животното, което той крие в себе си и от което се плаши — Заратустра го нарича „вътрешното животно“.
Тоя дълъг отдавнашен страх, най-сетне станал тънък духовен, душевен — днес, струва ми се, наричат „наука“.
Тъй рече съвестният; но Заратустра, който тъкмо се завърна в своята пещера и чу последните думи, и отгатна смисъла им, хвърли на съвестния пълна шепа рози и се изсмя на неговите „истини“.
„Как! — извика той. — Какво чух аз сега? Наистина, струва ми се, че или ти си глумец или аз сам: и твоята «истина» аз в миг ще обърна надолу с главата.
Страх именно — е изключение за нас. А мъжество и премеждия, и радост от неизвестното, от това, което никой още не е дръзвал — мъжество ми се струва е цялата предистория на човека.
На най-дивите смели животни е завидял той и им е ограбил всички добродетели: едва тъй стана той човек.
Това мъжество, най-сетне станало изтънчено, духовно и душевно, това човешко мъжество с орлови криле и змийска мъдрост: то, ми се струва, се зове днес…“
„Заратустра!“ — извикаха всички, които седяха заедно, като из една уста и вдигнаха голям смях при това; но от тях се поде сякаш тежък облак. Също и магьосникът се смя и рече мъдро:
„Та що! Той се махна, моят зъл дух!
И не ви ли предупредих сам аз от него, като казах, че той е лъжец, дух на лъжа и измама?
Особено когато той се покаже гол. Но що съм крив аз за неговите козни! Аз ли създадох него и света?
Добре! Нека се сдобрим пак и бъдем весели! И макар вече Заратустра да гледа сърдито — вижте го! Той ми е сърдит — преди да падне нощ, той пак ще ме обикне и възхвали, той не може да живее дълго, без да прави такива безумства.
Той обича своите врагове: това изкуство разбира той най-добре от всички, които съм виждал аз. Но затова той отмъщава на своите приятели!“
Тъй рече старият магьосник и висшите човеци му ръкопляскаха: тъй че Заратустра обикаляше пещерата и със злоба и обич стискаше ръцете на своите приятели — като някой, който иска да поправи нещо и да се извини пред всички. Но когато дойде при вратата на своята пещера, ето, нему отново се поиска да излезе на чист въздух, там вън и при своите животни — и той искаше да избяга невидян.