Нови надежди има в техните ръце и нозе, сърцето им се изпъва. Те намират нови думи, скоро духът им ще диша дързост.
Такава храна, разбира се, не е за деца, нито за копнеещи стари и млади женици. На тях инак трябва да се придумва утробата; техен лекар и учител не съм аз.
Отвращението бяга от тия висши човеци: добре! Това е моя победа.
В моето царство ще бъдат те сигурни, всеки глупав срам избягва, те се отърсват.
Те отърсват сърцето си, добри часове се връщат отново при тях, те отпочиват и преживят — те стават признателни.
Това вземам аз като най-добра поличба — те стават признателни. Още малко и те ще измислят празници, и ще поставят паметници на своите стари радости.
Те са оздравяващи! Тъй рече Заратустра радостен в сърцето си и погледна навън; но неговите животни припираха около му и почитаха неговото щастие и неговото мълчание.
Но внезапно се сепна ухото на Заратустра: в пещерата, която досега беше пълна с шум и смях, из един път настана мъртва тишина — а носът му усети благовонен дим и тамян като от запалени кедрови шушулки.
— Що става? Какво правят те? — попита се той и се примъкна към входа, за да може незабелязан да гледа гостите си. Но чудо на чудесата! Какво трябваше той да види със своите очи!
— Те пак станаха набожни, те се молят, те са луди! — рече той и се учуди извън мяра. И действително! Всички тия висши човеци, двамата царе, папата извън служба, злият магьосник, доброволният просяк, скитникът и сянката, старият прорицател, съвестният духом и най-грозният човек: те всички като деца и вярващи стари женици бяха коленичили пред осела и му се кланяха. И тъкмо почна най-грозният човек да гълголи и сумти, като че нещо неизразимо искаше да избие от него; но когато дойде до реч, ето, че почна един набожен чуден молебен за възхваление на обожавания и каден осел. А тоя молебен гласеше тъй:
Амин! И чест и слава, и мъдрост, и благодарение, и хвала, и сила на нашия бог, вовеки веков!
— А оселът изрева тук И-А.
Той носи товара ни; той прие образа на раб, той е търпелив от сърце и никога не казва не; и който обича своя бог, той го наказва.
— А оселът изрева тук И-А.
Той не говори: освен когато казва все „да“ на света, що сътвори: тъй възхваля той своя свят. От хитрина той не говори. Така той бива рядко несправедлив.
— А оселът изрева тук И-А.
Незабелязан минава той през света. Сив е цветът на тялото му, в което обвива своята добродетел. Има ли дух, той го крие; но всеки вярва в неговите дълги уши.
— А оселът изрева тук И-А.
Каква скрита мъдрост има в това, че той носи дълги уши и само „да“ казва, а никога „не“! Не сътвори ли той света по свой образ, колкото се може по-глупав.
— А оселът изрева тук И-А.
Ти вървиш по прави и криви пътища; малко щеш да знаеш, какво нам, хората, се струва. Право или криво. Отвъд добро и зло е твоето царство. Твоята невинност е да не знаеш какво е невинност.
— А оселът изрева тук И-А.
И ето, ти не отпъждаш никого от себе си, ни просяци, ни царе.
Ти оставяш децата да дойдат при теб и когато лошите момчета те закачат, ти наивно викаш И-А.
— А оселът изрева тук И-А.
Ти обичаш ослици и пресни смокини, ти не презираш нищо, което е за ядене. Трънът гъделичка сърцето ти тъкмо когато си гладен. В това има божа мъдрост.
— А оселът изрева тук И-А.
Празникът на осела
Но на това място в молебена Заратустра не можа вече да се сдържи, сам извика И-А, по-високо от осела, и скочи посред своите повилнели гости.
— Но какво правите вие? — извика той, като дърпаше молещите се от земята. — Тежко ви, ако друг някой ви видеше, а не Заратустра.
Всеки би отсякъл, че вие с вашата нова вяра сте най-лошите богохулници или най-безумните стари женици!
И сам ти, стар папа, прилича ли ти на теб да се кланяш тъй на едно магаре като на господ?
— О, Заратустра — отвърна папата, — прости, но от божиите работи аз разбирам повече от тебе. И тъй трябва.
По-добре тъй да се кланяш на господа, в тоя образ, отколкото в никакъв образ! Размисли върху това изречение, мой високи приятелю — ти ще познаеш изведнъж, че в такова изречение се крие мъдрост.
Оня, който рече „Бог е дух“ — той направи досега на земята най-голяма стъпка и най-голям скок към безверието: такива думи не се поправят лесно на земята.