Тъй рече юношата и заплака горчиво. А Заратустра обви ръка около му и го отведе със себе си.
И като вървяха донейде така един до друг, почна Заратустра тъй да говори:
— Сърцето ми се къса. Твоят поглед ми говори по-добре от твоите думи, за опасността ти.
Ти още не си свободен, ти дириш още свобода. Изнури те твоето дирене и преумори.
На свободна висина искаш да се възмогнеш ти, за звезди жаднее твоята душа. Но и твоите лоши побуждения жаднеят за свобода.
Твоите диви псета се рват на свобода; те лаят от радост в своята изба, когато твоят дух се старае да разтвори всички тъмници.
За мене ти си още затворник, който мечтае за свобода: ах, разумна става душата на такива затворници, но и лукава, и лоша.
И свободният духом, и той още трябва да се пречисти. Много тъмници и плесен остали са още в него: чисто трябва да стане и окото му.
Да, аз зная твоята опасност. Но заклевам те в обичта и надеждата си: не захвърляй своята обич и надежда!
Благороден се чувстваш ти още, благороден те чувстват още и другите, които се гневят на теб и те изглеждат накриво.
Знай, че на пътя на всички все се изпречва един по-благороден.
И на добрите на пътя се изпречва един по-благороден: и дори когато го наричат добър, те искат с това да го отмахнат настрана.
Ново иска благородният да създаде и една нова добродетел. Старо иска добрият и старото да остане спазено.
Но опасността за благородния не е, че той ще стане добър, а безочлив, подигравач и разрушител.
Ах, аз познавах благородни, които изгубиха своята най-висша надежда.
И оттогава почнаха да хулят всички високи надежди.
И тъй заживяха те нагло в късовременни удоволствия, и отвъд деня едва ли вече хвърляха някакви цели.
„Духът е също сладострастие“ — тъй казваха те. Тогава се преломиха крилата на духа им, и ето, пъпли той и мърси, като гризе.
Някога те мислеха да станат херои: сластолюбци са сега. Чемер и ужас е за тях хероят.
Но заклевам те в обичта и надеждата си: не захвърляй хероя, който е в твоята душа! Свята пази най-висшата си надежда!
Тъй рече Заратустра.
За проповедниците на смъртта
Има проповедници на смъртта: и земята е пълна с такива, на които трябва да се проповядва отвръщане от живота.
Пълна е земята с излишници, развален е животът от много-и-премногото. Нека с „вечния живот“ ги отмамят от тоя живот.
„Жълти“: тъй наричат проповедниците на смъртта, или „черни“. Но аз ще ви ги покажа и в други цветове.
Това са ужасните, които мъкнат със себе си хищното животно и не дирят нищо друго освен похот или самотерзание на плътта. Но и самите им похоти са пак самотерзание.
Те не са станали още хора, тия, ужасните: нека проповядват отвръщане от живота и сами те да се пръждосат!
Това са охтичавите на душата: едва-що родени, те почват вече да умират и копнеят за учения за умора и отрицание.
Те желаят да са мъртви и ние би трябвало да не пречим на тяхната воля! Нека се пазим да будим тия мъртъвци и да повредим тия живи ковчези!
Срещнат ли някой болен, или старец, или пък труп, и веднага казват: „Животът е опровергнат!“
А опровергнати са само те и техният поглед, който вижда само единия лик на битието.
Обвити в гъста меланхолия и жадни за дребни приключения, които докарват смърт: тъй очакват те и стискат зъби.
Или пък: те посягат за конфети и при това се присмиват на своята детинщина: те висят на своята сламка-живот и се подсмиват, че все още висят на една сламка.
Тяхната мъдрост гласи: „Безумец, който продължава да живее, но ние сме тъй безумни! И това именно е най-безумното в живота!“
„Животът е само страдание“ — тъй казват други и не лъжат: погрижете се тогаз вас да ви няма! Погрижете се тогаз, да го няма тоя живот, който е само страдание!
И нека тъй гласи учението на вашата добродетел: „Ти трябва сам да се убиеш! Ти трябва сам да се премахнеш!“
„Сладострастието е грях, — тъй казват едни, които проповядват смъртта, — оставете ни да се отстраним и не раждаме деца!“
„Раждането е тягост, — казват други, — защо да раждаме още? Раждаме само нещастници!“
Също и те са проповедници на смъртта.
„Състраданието е необходимо — казват трети. — Вземете каквото имам! Вземете каквото съм! Толкоз по-малко животът ще ме обвързва!“