Да бяха съвсем състрадателни, биха влошили живота на своите ближни. Зли да бъдат — това би било тяхна същинска добрина.
Но те искат да се отърват от живота: грижа ли ги е, че със своите вериги и дарове те още по-яко обвързват!
Също и вие, на които животът е необуздан труд и неспокойство: не сте ли вие твърде уморени от живота?
Не сте ли твърде зрели за проповедта на смъртта?
Всички вие, на които е свиден необузданият труд и всичко скоролетно, бързо, ново, странно — непоносими сте сами за себе си вий, вашето усърдие е бягство и воля, сами да се забравите.
Да вярвахте повече в живота, по-малко бихте се отдавали на минутата.
Но за чакане вие нямате достатъчно съдържание у себе си — нямате дори и за мързел!
Вредом гърми гласът на ония, които проповядват смъртта: и земята е пълна с такива, на които трябва да бъде проповядвана смъртта.
Или „вечният живот“: за мен е все едно — стига само те по-скоро да се пръждосат!
Тъй рече Заратустра.
За войната и военните
От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме. И нека ви кажа истината!
Братя мои във войната! Обичам ви от душа, аз съм и бях вам подобен. А съм и ваш най-добър враг. И нека ви кажа истината!
Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да се не срамувате от себе си!
И ако не можете да бъдете светци на познанието, бъдете поне негови воини. Те са спътниците и предтечите на подобна святост.
Аз виждам много войници: желал бих да видя много воини! „Едноформа“ се нарича онова, което те носят: дано не бъде едноформа, което с нея те прикриват!
Трябва да бъдете такива, чието око всякога дири враг — своя враг. А някои от вас ги обзема омраза при пръв поглед.
Своя враг трябва да дирите вие, своя война да водите, и за своите мисли!
И ако бъде победена мисълта ви, то вашата искреност трябва пак и за туй да триумфира!
Вие трябва да обичате мира като средство за нови войни. И кратковременния мир повече от продължителния.
Не работа ви съветвам аз, а борба. Не мир ви съветвам, а победа. Вашата работа да е борба, вашият мир да е победа!
Човек може да мълчи и мирно да стои, ако има готова стрела и лък: инак се пустослови и води разпра. Вашият мир да е победа!
Вие казвате, доброто дело е, което осветява дори и войната? Аз ви казвам: добрата война е, която осветява всяко нещо.
Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.
Що е добро? — питате вие. Храбър да си е добро. Оставете на малките момичета да казват: „Добър да си, е, което същевременно е хубаво и трогателно.“
Вас наричат безсърдечни: но вашето сърце е каквото трябва да бъде, и аз обичам свенливостта на вашата сърдечност. Вие се срамувате от вашия прилив, а други се срамуват от своя отлив.
Вие сте грозни? Тъй да бъде, братя мои! Загърнете се с възвишеното, мантията на грозното!
И когато вашата душа се възвиси, тя става дръзка, а вашата възвишеност изпълва злоба. Знам ви аз.
В злобата се срещат дръзкият с немощния. Но те криво се разбират един друг. Знам ви аз.
Вие трябва да имате врагове, но врагове, които да мразите, а не за презиране. Вие трябва да се гордеете със своя враг: тогава успехите на вашия враг са и ваши успехи.
Възмущение — това е доблестта на раба. Вашата доблест да бъде повиновение! Самата ви заповед да е повиновение!
На добрия воин по-приятно звучи „ти трябва“, отколкото „аз искам“.
И всичко, което ви е драго, трябва по-напред да ви бъде заповядано.
Вашата обич към живота да бъде обич към най-висшата ви надежда: и вашата най-висша надежда да е най-висшата мисъл в живота!
А вашата най-висша мисъл трябва от мен да ви бъде заповядана — и тя гласи: „Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.“
Тъй живейте живота на повиновението и на войната!
Що значи дълъг живот!
Кой воин иска да бъде пощаден!
Аз не ви щадя, аз ви обичам от душа, мои братя във войната!
Тъй рече Заратустра.
За новия кумир
Някъде още има народи и стада, но не по нас, братя мои; тук има държави.