Не си ли забелязвал как често те млъкват кога се приближиш до тях и как силата им изчезва като дим от гаснещ огън?
Да, друже мой, зла съвест си ти за своите ближни: че те са недостойни за теб. И ненавиждат те те и на драго сърце би засмукали кръвта ти.
Винаги ще бъдат твоите ближни отровни мухи; онова що е велико у теб — то само трябва да ги прави по-отровни, по-подобни на мухи.
Бягай, друже мой, в своята самотност; и там, дето остър, крепък въздух вей.
Не е твоят дял да бъдеш бръскалка за мухите.
Тъй рече Заратустра.
За целомъдрието
Аз обичам гората. В градовете лошо се живее: там има премного похотливи.
Не е ли по-добре да паднеш в ръцете на убиец, отколкото в бляновете на похотлива жена?
А погледнете тия мъже, самото им око свидетелства — те не знаят нищо по-добро на земята, освен да лежат при жена.
Тиня е на дъното на тяхната душа; и тежко, ако тяхната тиня при това има и дух.
Да бяхте поне като животни съвършени! Но да бъдеш животно трябва невинност.
Нима ви съветвам да убивате чувствата си? Съветвам ви за невинност в чувствата.
Нима ви съветвам целомъдрие? У някои целомъдрието е добродетел, но у мнозина почти порок.
Тия се въздържат, да: но кучата чувственост занича със завист от всичко, що вършат те.
Дори при висините на тяхната добродетел и чак вътре в студения дух ги последва това животно и неговото безпокойство.
И как мило знае да проси късче дух кучата чувствителност, когато й откажете къс месо!
Вие обичате трагедии и всичко що разкъсва сърцето? Но аз съм подозрителен към вашата псица.
Вие имате прежестоки очи и сладострастно поглеждате към страдащите. Не се ли е само преоблякло вашето сладострастие и се нарича състрадание?
Ето ви и тази притча от мен: немалцина, които поискаха да пропъдят своя дявол, сами при това влязоха в свинете.
Комуто целомъдрието тежко пада, нека не се захваща — за да не стане то пътят за преизподнята, тоест тиня и похот на душата.
Нима говоря за мръсни неща? Не това според мен е най-лошото.
Не когато истината е мръсна, но когато е плитка, не се ще на оногова, който дири познанието, да влезе в нейната вода.
Наистина има непорочни от душа: те са по-благи по сърце, те обичат да се смеят и смеят се повече от вас.
Те се смеят и на целомъдрието и питат: „Що е целомъдрие!“
„Не е ли целомъдрието безумие? Но това безумие дойде при нас, а не ние при него.“
„Ние дадохме прибежище и сърце на тоя гост: и заживя той у нас — нека остане, докогато ще.“
Тъй рече Заратустра.
За приятеля
„Винаги един се навърта все около ми“ — тъй мисли пустинникът. „А винаги едно по едно с време стават две!“
Аз и Мен са винаги твърде усърдни на разговор: как ли би се изтърпяло, да нямаше един приятел?
Винаги за пустинника приятелят е трети; третият е гъбка, която пречи, щото разговорът на двамината да потъне в глъбината.
Ах, глъбини има премного за всички пустинници. Затова те тъй копнеят за приятел и за неговата висота.
Нашата вяра в другите издава в какво сами ние за себе си бихме желали да вярваме. Нашият копнеж за приятел е наш предател.
И често с обичта си ние искаме само да предварим завистта. И често човек напада, като си създава враг, за да прикрие, че сам е уязвим.
„Бъди ми поне враг!“ — тъй говори истинската почит, която не смее да моли за приятелство.
Иска ли човек да има приятел, то трябва и за него също да желае да води война: а война за да води, трябва сам да може да бъде враг.
Човек трябва в своя приятел да почита врага. Можеш ли се приближи до своя приятел, без да минеш на негова страна?
В своя приятел трябва човек да вижда своя най-добър враг. Ти трябва да бъдеш най-близо със сърцето си, когато му противодействаш.
Ти не искаш да носиш дреха пред своя приятел? За чест ли е на приятеля ти това, че му се явяваш какъвто си? Но за това те праща той по дявола!
Който не знае да се преструва, възмущава: тъй много причини имате вие да се боите от наготата3! Да, да бяхте богове, имало би защо да се срамувате от своите облекла.
За приятеля си ти не можеш достатъчно хубаво да се нагиздиш: че ти трябва да му бъдеш стрела и копнеж за към Свръхчовека.
Виждал ли си досега своя приятел да спи — за да узнаеш как той изглежда? Какво е иначе лицето на твоя приятел? То е твоето собствено лице в едно грапаво и несъвършено огледало.