Виждал ли си досега своя приятел да спи? Не се ли уплаши, че твоят приятел изглежда тъй? О, друже мой, човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.
В отгатване и премълчаване приятелят трябва да бъде майстор: не трябва да искаш всичко да виждаш. Твоят сън трябва да ти открие, какво прави приятелят ти буден.
Отгатване нека бъде твоето състрадание: за да знаеш по-напред дали приятелят ти иска състрадание. Може би той обича у теб твоето несломено око и погледа на вечността.
Състраданието към приятеля да бъде скрито под корава черупка, с нея би трябвало ти да си изкъртиш зъба. Тъй ще му познаеш нежността и сладостта му.
Чист въздух и самотност, и хляб, и лек ли си ти за своя приятел?
Мнозина не могат да строшат собствените си вериги, а все пак за своя приятел са спасители.
Раб ли си? Тогава не можеш да бъдеш приятел. Тиранин ли си? Тогава не можеш да имаш приятели.
Твърде дълго се е крил в жената раб и тиранин. Затова жената още не е способна за приятелство; тя знае само любовта.
В любовта на жената има несправедливост и заслепение към всичко, което тя не обича. Също и в съзнатата любов на жената все още има изненада и мълния, и нощ при светлината.
Още не е способна жената за приятелство. Котки са все още жените, и птици. Или, в най-добър случай, крави.
Още не е способна жената за приятелство. Но кажете ми вие, мъже, кой пък от вас е способен за приятелство?
О, тази ваша нищета, мъже, и ваша скудост на душата! Колкото вие давате на приятел, толкова бих дал аз на врага си, и пак от това не щях да осиромашея.
Има другарство: но нека приятелство има!
Тъй рече Заратустра.
За хилядата цели и едната цел
Много земи видя Заратустра и много народи: тъй откри той доброто и злото на много народи. Не намери Заратустра по-велика сила на земята от добро и зло.
Не би могъл да живее никой народ, що е нямал ценности преди; но иска ли да се съхрани, той не трябва да цени, както цени съседът му.
Много, което бе добро за тоя народ, за друг беше присмех и позор: тъй намерих аз. Тук много неща наричаха лоши, а там те бяха обкичени с пурпурна слава.
Никога един съсед не разбра другия: винаги душата му се е удивлявала на заблуждението и злобата на съседа.
Скрижали на блага поставени са над всеки народ. Ето, това са скрижалите на неговите превъзмогвания; ето, това е гласът на неговата воля за власт.
Що е тежко за него, то е похвално; необходимото и тежкото е добро; и още онова, което избавя от най-тежката неволя, необикновеното, най-тежкото — това слави той свято.
Което помага той да владее, побеждава, сияе — за ужас и завист на своя съсед: това за него е най-висшето, първото, меродавното, смисълът на всички неща.
Истина, брате мой, познаеш ли веднъж неволята, земята, небето и съседа на един народ: ще отгатнеш и закона на неговите превъзмогвания, и защо той по тая стълба се въззема към своята надежда.
„Винаги трябва да бъдеш пръв и да превишаваш другите: твоята ревнива душа не трябва да обича никого, освен приятеля“ — това правеше да трепери душата на един грък: и той възлезе по своята пътека на величие.
„Да казваш истина, да ти е подръка лък и стрела“ — това се струваше същевременно мило и тежко на онзи народ, от който произхожда моето име — името, що в същото време е и мило, и тежко за мен.
„Почитай баща и майка и до корен на душата си бъди тям по воля“: тия скрижали на превъзмогване друг един народ постави над себе си и стана могъщ и вечен с това.
„Предан бъди и за предаността положи чест и кръв дори за лоши и опасни неща“: тъй като се наставяше друг един народ, преодоля се и, преодолявайки се тъй, зачена и стана чреват с големи надежди.
Истина, хората сами си дадоха всяко добро и зло. Истина, не го отнеха те от никого, не го намериха те нийде, то не им падна като глас от небото.
Ценности вложи изпърво човек в нещата, за да уварди себе си — той създаде най-изпърво смисъл на нещата, човешки смисъл! За това се нарича той „човек“, тоест: ценител.
Да цениш, е да твориш: чуйте това, вий, творци! Ценението само е съкровище и драгоценност на всички ценени неща.
Само чрез ценение се добива ценност: а без ценение орехът на битието би бил кух. Чуйте, вий, творци!
Промяна на ценностите — това е промяна на творците. Винаги унищожава, който трябва да бъде творец.