Изпърво народите бяха творци, а сетне вече единият; истина, че единият сам е най-ново творение.
Някога народи поставиха над себе си скрижали на доброто. Обич, която иска да властва, и обич, която иска да се подчинява, си създадоха съвместно такива скрижали.
По-отколешна е радостта от стадото, отколкото радостта от аз: и докато добрата съвест се нарича стадо, само лошата съвест казва: аз.
Истина, лукавото аз, лишеното от обич, което търси своята изгода в изгодата на мнозинството: то не е начало на стадото, а негова гибел.
Обичащи бяха винаги те и творци, които създадоха добро и зло. Огън на обич гори в името на всички добродетели и огън на гняв.
Много земи видя Заратустра и много народи: не намери Заратустра по-велика сила на земята от делата на ония, които обичат — „добро“ и „зло“ е тяхното име.
Истина, едно чудовище е силата на тая хвала и укор.
Кажете, кой ще го обуздае, братя мои?
Кажете, кой ще хвърли вериги върху хилядата вратове на това животно?
Хиляда цели имаше досега, че имаше хиляда народи. Само вериги за хиляда вратове липсват още, липсва едната цел.
Още няма човечеството цел.
Но кажете ми, братя мои, ако на човечеството липсва още цел, не липсва ли и то самото още?
Тъй рече Заратустра.
За обичта към ближния
Все за ближния е вашата грижа и хубави думи имате за него. Но аз ви казвам: вашата обич към ближния е ваша лоша обич към самите вас.
Вие бягате при ближния от сами вас и ще ви се това да смятате добродетел: но аз прозирам вашето „самоотрицание“.
Ти е по-старо от аз; ти е осветено, но аз още не: затова човек тегне към ближния.
Съветвам ли ви на обич към ближния? По-скоро бих ви съветвал на бягство от ближния и обич към най-далечния!
По-високо от обич към ближния стои обичта към най-далечния и бъдния; още по-високо от обичта към човека важи за мен обичта към неща и призраци.
Тоя призрак, що се мярка пред тебе, брате мой, е по-хубав от тебе; защо не му дадеш своята плът и своите кости? Но ти се боиш и бягаш при своя ближен.
Вие сами себе си не можете да изтърпите и не се обичате достатъчно: и ето, искате да съблазните ближния си за обич и да се позлатите с неговото заблуждение.
Желал бих вие да не можехте изтрая с разни ближни и техни съседи; тогава би създали сами от себе си свой приятел и неговото щедро сърце.
Вие призовавате свидетел, кога искате да говорите добро за себе си; и като го съблазните да мисли добро за вас, сами почвате да мислите добро за себе си.
Не само онзи лъже, който говори въпреки своето знание, но тъкмо онзи, който говори въпреки своето незнание. И тъй говорите вие за себе си при сношение с други и лъжете за вас съседа си.
Тъй говори глумецът: „Общение с хората покваря характера, особено у оногова, който го няма.“
Един отива при своя ближен, защото дири себе си, а друг — защото би желал да се избави от себе си. Вашата лоша обич към себе си прави от самотността ви тъмница.
По-далечните са, които ще изплащат вашата обич към ближния; и ако вие сте вече петима, все някой шести трябва да умре.
Аз не обичам и вашите празненства: премного актьори намерих там, а и зрителите се пъчеха често като актьори.
Моята реч е не за ближния, а за приятеля. Нека приятелят да ви бъде празненството на земята и предчувствие за Свръхчовека.
Моята реч е за приятеля и неговото обилно сърце. Но човек трябва да умее гъба да бъде, ако иска да е обичан от обилни сърца.
Моята реч е за приятеля, в когото светът се намира завършен, една чаша на доброто — приятелят творец, който всякога има един завършен свят за даряване.
И както светът се е развил пред него, тъй ще се навие той отново в кръгове, както се развива доброто от злото, както се развиват целите от случая.
Бъдещето и най-далечното нека бъдат причина на твоето днес: в твоя приятел трябва да обичаш ти Свръхчовека като твоя причина.
Братя мои, не ви съветвам аз обич към ближния: съветвам ви обич към най-далечния.
Тъй рече Заратустра.
За пътя на онзи, който твори
Искаш ли, брате мой, да отидеш в усамотението! Искаш ли да подириш пътя към себе си? Забави крачка и чуй ме.
„Който дири, лесно се изгубя сам. Всяко усамотение е престъпление“: Тъй говори стадото. А ти принадлежеше дълго към стадото.