Гласът на стадото още и в тебе отеква. И когато ще кажеш: „Аз нямам една съвест с вашата“, то ще бъде вопъл и мъка.
Ето, и тая мъка сама е рожба на общата съвест: и на тая съвест последното отражение грее още върху твоята горест. Ти искаш да вървиш пътя на своята горест, който е път към самия теб? Покажи ми тогава твоето право и твоята сила за това!
Нова сила ли си, ново право ли си ти? Или първодвижение? Едно само от себе въртящо се колело? Можеш ли накара и звезди да се завъртят около теб?
Ах, толкова молитви има за към висини! Има толкова гърчения на честолюбиви! Покажи ми, че не си алчен и честолюбив!
Ах, има толкова велики мисли, които не вършат нищо повече от един мях: те се надуват, но още повече се изпразват.
Ти се зовеш свободен? Твоята властна мисъл искам аз да чуя, а не че си изтръгнат от хомот.
Такъв ли си ти, който има право да се изтръгне от хомот? Мнозина има, които захвърлиха последното си достойнство, като отхвърлиха своята подчиненост.
Свободен от какво? Малко ще да знае Заратустра за това! Но ясно трябва твоето око да ми яви: свободен за какво?
Можеш ли си даде сам свое зло и свое добро и да поставиш над себе си своята воля като закон? Можеш ли сам да бъдеш на себе си съдия и мъстител на своя закон?
Ужасно е да останеш насаме със съдията и мъстителя на своя собствен закон. Тъй бива изхвърлена една звезда в празното пространство и в ледения дъх на самотността.
И днес още ти страдаш от мнозинството, ти едничък: и днес все още са непокътнати твоята смелост и твоите надежди.
Но някога самотността ще те измори, все някога гордостта ще се преломи и твоята смелост ще скръцне зъби. И ще извикаш ти тогаз: „Сам съм!“
И ти не ще виждаш вече своята висота, но своята низост твърде близо; твоята възвишеност сама ще те плаши като призрак. Ще извикаш ти някога: „Всичко е лъжовно!“
Има чувства, които искат да погубят самотния; не им ли се вдаде, то ще трябва сами да умрат! Но можеш ли ти да бъдеш убиец?
Знаеш ли вече, брате мой, думата „презрение“? И мъката на своята справедливост, справедлив да бъдеш към такива, които те презират?
Ти караш мнозина да си менят мнението за тебе; и горчиво ще отплащаш това. Ти се приближи до тях и пак ги отмина: това те никога няма да ти простят.
Ти се възприемаш високо над тях: но колкото по-нагоре възлизаш, толкова по-малък те вижда окото на завистта. Летящият е най-мразен.
„Бихте желали да бъдете справедливи към мен! — тъй трябва да кажеш, — аз предпочитам вашата несправедливост като за мен определен дял!“
Несправедливост и мръсотия хвърлят те към самотния: но, брате мой, ако ти искаш да си звезда, не трябва за туй по-малко да им светиш!
И пази се от добрите и праведните! Те разпъват на кръст ония, които си изнамерят своя добродетел — те мразят самотния.
Пази се и от свещената простота! За нея нищо не е свято, което не е просто; тя обича да си играе и с огъня на кладите.
Пази се също и от прищевките на своята обич! Твърде бързо подава самотният ръка към оногова, що иде насреща му.
На мнозина не подавай ръка, само лапа: и аз искам, щото твоята лапа да има и нокти.
Но най-злия враг, който можеш срещна, ще си бъдеш винаги сам ти; ти сам себе си дебнеш в гори и пещери.
Самотнико, ти вървиш пътя към себе си! И твоят път минава сам покрай теб самия и покрай твоите седем дявола!
Еретик сам ти на себе си ще станеш и вещица, и гадател, и глумец, и съмнител, и нечестивец, и злодей.
Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да се изгориш: как искаш да се обновиш, ако по-напред не си станал пепел!
Самотнико, ти вървиш пътя на твореца: искаш да си създадеш ти един бог от твоите седем дявола!
Самотнико, ти вървиш пътя на онзи, който люби: сам себе си обичаш, затова се презираш, както презира само онзи, който обича.
Който обича, иска да твори, защото презира! Какво разбира от обич онзи, който не може да презира тъкмо онова, що е обичал!
С обичта си иди в своето усамотение и със своето творчество, брате мой; и късно отпосле ще закуца да те настигне справедливостта.
С моите сълзи иди в своето усамотение, брате мой. Аз обичам оногова, който иска да твори свръх себе си и така гине.
Тъй рече Заратустра.
За стари и млади женици
„Какво дебнеш тъй плахо през дрезгавината, Заратустра? И какво криеш предпазливо под своя плащ? Съкровище ли, теб дарено? Или рожба, теб родена? Или си тръгнал сам сега по пътищата на крадците, ти, приятелю на злите?“