Но най-често се подушват едно друго две говеда.
Но и най-добрата ваша любов е само възторжен символ и болежен плам. Тя е факел, който трябва да ви свети към висши пътища.
Някога вие трябва свръх себе си да любите! А сега научете се първо как се люби! Затова трябва вие да изпиете горчивата чаша на вашата любов.
Горчивина има в чашата и на най-добрата любов: тъй възбужда тя копнеж за Свръхчовека, тъй възбужда тя жад в теб, твореца!
Жад в твореца, стрела и копнеж за Свръхчовека: кажи, брате мой, това ли е твоята воля за брак?
Свята е такава воля и такъв брак.
Тъй рече Заратустра.
За волната смърт
Мнозина умират твърде късно, а някои умират твърде рано. Още звучи странно учението: „Навреме умри!“
Навреме умри: тъй учи Заратустра. Разбира се, който не е живял навреме, как навреме би умрял? По-добре никога да не се е раждал! — тъй пожелавам аз на лишните.
Но и лишните придават важност на своята смърт; и на най-кухия орех — и нему се ще да бъде строшен.
Всички дават важност на смъртта: но смъртта все още не е празненство. Още не са се научили хората, как се освещават най-хубавите празници.
Смъртта изпълнителка ви показвам аз, която за живите е остен и обет.
Своя смърт умира изпълнителят, победоносен, обкръжен от ония, които се надяват и дават обет.
Тъй би трябвало да се научим да мрем; и да няма празненство, в което такъв един умиращ да не освещава клетвите на живите!
Тъй да умреш е най-добре; а второто е: в борба да умреш и да прахосаш една велика душа.
Но за бореца, както и за победителя, еднакво ненавистна е вашата ухилена смърт, която се примъква като крадец — а дохожда като господар.
Своята смърт ви възхвалявам аз, волната смърт, която ми идва, защото аз искам.
А кога ще поискам аз? Който има цел и приемник, той желае смъртта навреме за целта и приемника си.
И от почит към цел и приемник той вече не ще окача увехнали венци в светилището на живота.
Наистина, не искам аз да приличам на въжари: те опъват надлъж своите нишки и при това сами вървят все назад.
Мнозина остаряват и за своите истини и победи — беззъби уста нямат вече право за всяка истина.
И всеки, който иска да има слава, трябва навреме да се прости с почестта и да изпита мъчното изкуство навреме да си върви.
Спри ония, що те ядат, тъкмо когато си най-вкусен: това знаят ония, които искат да бъдат дълго време обичани.
Има, то се знае, кисели ябълки, чиято съдба иска те да дочакат последния ден на есента. И едновременно стават те зрели, жълти и сбръчкани.
На други остарява по-рано сърцето, на други — умът. А някои са стари в младост: но късномладият трае дълго млад.
На мнозина животът е несполучлив: отровен червей им подяжда сърцето. Нека гледат — дано със смъртта си по да сполучат.
Мнозина никога не стават сладки, те сгниват още през лятото.
Страх само ги удържа на техния клон.
Много и премного живеят и предълго висят на своите клони. Дано дойде буря, да оттресе от дървото всичката тая гнилоч и червивост.
Дано дойдат проповедници на бързата смърт! Те би били истинските бури и разтърсвачи на дървесата на живота! Но аз слушам да проповядват само бавна смърт и търпение към всичко „земно“.
Ах, вие проповядвате търпение към земното? Това земно — то е премного търпеливо към вас, вие, хулители!
Истина, твърде рано умря онзи израилтянин, когото почитат проповедниците на бавната смърт: и за мнозина биде оттогава съдбоносно, че тъй рано той умря.
Той знаеше само сълзите и скръбта на Израиля, заедно с омразата на добрите и праведните — израилтянинът Иисус — и обзе го копнеж за смърт.
Да беше той в пустинята останал, далеко от добри и праведни! Може би научил би се той да живее и земята да обича — а и смеха при туй!
Вярвайте ми, братя мои, твърде рано той умря; отрекъл би той сам учението свое, да беше доживял до моите години! Благороден достатъчно беше той, за да отрече!
Но недозрял беше той още. А младежът обича незряло и незряло той мрази човек и земя. Обвързани и тежки са нему душата и крилата на духа.
Но в мъжа има повече дете, негли в младежа, и по-малко скръб: той по-добре разбира смъртта и живота.
Свободен за смъртта и свободен в смъртта, един свят отрицател, когато вече не е време за утвърждение: тъй разбира той смъртта и живота.