Вашата смърт да не бъде похула за човека и земята, приятели мои: това изисквам аз от меда на душата ви.
При смъртта трябва вашият дух и вашата добродетел все още да сияят, подобно вечерна заря около земята: инак смъртта ви не ще да е както трябва да бъде.
Тъй искам сам аз да умра, щото вие, приятели, да можете поради мен повече да обикнете земята; и на земя искам пак да стана, да намеря покой в нея, която ме роди.
Истина, една цел имаше Заратустра, той хвърли своята топка. Сега вие, приятели, сте приемници на моята цел, вам хвърлям аз златната топка. От всичко най ми е драго да гледам вас, приятели мои, да хвърляте златната топка! Затова ще остана още малко на земята аз: простете ми това!
Тъй рече Заратустра.
За дарящата добродетел
Когато Заратустра се прости с града, нему обичен от сърце и който се зовеше „Пъстрата крава“ — последваха го мнозина, които се наричаха негови ученици, и го съпроводиха. Тъй дойдоха те до един кръстопът: тогава Заратустра им каза, че би желал сам нататък да върви; защото обичаше самотното пътуване. А на прощаване неговите ученици му поднесоха един щап4, в чиято златна дръжка се обвиваше змия около слънце. Заратустра се зарадва на щапа и се подпря на него; тогава рече тъй на учениците си:
— Кажете ми вие: защо златото достигна до висша ценност? Затова, че е необикновено и безполезно, и сияйно, и с кротък блясък, то винаги се дари. Само като символ на висша добродетел достигна златото висша ценност.
Подобно злато сияе в погледа на онзи, който дарява. Златосияние сключва мир между луната и слънцето.
Необикновена е висшата добродетел и безполезна, сияйна е тя и кротка в блясъка си: добродетел, която дари, е висша добродетел.
Истина, аз добре ви познавам, мои ученици: вие се домогвате, като мен, към дарящата добродетел. Що общо бихте имали с котки и вълци?
Вашата жажда е сами да станете жертви и дарове: и затова жаднеете всички богатства да натрупате в своята душа.
Ненаситно ламти вашата душа за съкровища и скъпоценности, защото добродетелта ви е ненаситна в желанието да дарява.
Вие насила привличате всички неща към себе си и в себе си, за да избликнат те обратно от ваш извор, вече като дарове на вашата обич.
Наистина, грабител за всяка ценност трябва да стане такава една даряща обич; но здраво и свято наричам аз това себелюбие.
Има друго едно себелюбие, твърде бедно, гладно, което винаги иска да краде, себелюбието на болните, болното себелюбие.
С око на крадец изглежда то всичко, що блести; с алчността на глада мери то оногова, който има богато да яде; и винаги се примъква около трапезата на ония, които даряват.
Болест говори из такава алчност и невидима изрода; за недъгаво тяло говори крадливата алчност на това себелюбие.
Кажете ми, братя мои: кое смятаме ние за лошо, и най-лошо? Не е ли изродата? — и ние всякога подозираме изрода там, дето липсва даряща душа.
Нагоре води нашият път, през рода отвъд към свръхрода. Но ужас е за нас изроденото чувство, което казва: „Всичко за мен.“
Нагоре лети нашият дух: тъй е той символ на нашата плът, символ на възвишеност. Символите на подобни възвисения са имена на добродетелите.
Тъй минава плътта през историята и усъвършенства се, и се бори. А духът — що е за нея той? Глашатай на нейните борби и победи, съратник и отзив.
Символи са всички имена на добро и зло: те не изказват нещо, а само подсещат. Безумец, който иска от тях познание.
Внимавайте, братя мои, всеки час, когато вашият дух иска да говори в символи — тогава е началото на вашата добродетел.
Възвисена е тогаз вашата плът и възкресена; с блаженството си възхищава тя духа, тъй че той става творец и ценител, и любещ, и на всички неща благодетел.
Когато вашето сърце се вълнува широко и пълно, подобно река, благодат и опасност за ония, които живеят до нея — тогава е началото на вашата добродетел.
Когато се възвисите над похвала и укор, и вашата воля поиска да заповядва на всички неща, като воля на любещ — тогава е началото на вашата добродетел.
Когато презрете приятното и меката постеля, и все ви се види, че още сте малко настрана от мекушавите — тогава е началото на вашата добродетел.
Когато бъдете желатели на една само воля, и тоя поврат на всяка потребност наречете необходимост — тогава е началото на вашата добродетел.
Истина, ново добро и зло е тя! Истина, един дълбок ромон и глас на един нов извор!