Мощ е тя, тая нова добродетел; властна мисъл е тя и около нея една мъдра душа: едно златно слънце и около него змията на познанието.
Тук Заратустра замлъкна и с обич погледна своите ученици. И продължи да говори така — и гласът му се промени:
— Останете верни на земята, братя мои, със силата на вашата добродетел!
Вашата даряща обич и вашето познание да служи на смисъла на земята! Тъй ви моля и заклинам аз.
Не я оставяйте да отлети от земното и да бъхти крила срещу вечни стени!
Ах, винаги е имало толкова заблудена добродетел! Върнете, като мен, пак на земята заблудената добродетел — да, пак към плътта и живота: за да може тя да даде на земята нейния смисъл, един човешки смисъл!
По стотици начини досега са се заблуждавали и мамели както дух, тъй добродетел. Ах, в нашето тяло живее още и сега това безумие и измама: те на плът и воля са станали там.
По стотици начини са опитвали и се мамили както дух, тъй добродетел. Да, и човекът бе един опит. Ах, много невежество и заблуждение са станали плът в нас!
Не само разумът на хилядолетия — и тяхното безумие блика от нас. Опасно е да си наследник.
Още се борим ние стъпка по стъпка с великана Случай, и над цялото човечество още доскоро властваше несмислицата, безсмислица.
Вашият дух и вашата добродетел да служат на смисъла на земята, братя мои: и ценността на всички неща да бъде наново от вас положена! Затова трябва вие да бъдете борци! Затова трябва вие да бъдете творци!
Познаваща, пречиства се плътта; със знанието опитвайки тя се възвисява; за който дири познание, всички инстинкти стават свети; на възвисения бива душата възрадвана.
Лекарю, помогни си сам: тъй ще помогнеш и на своя болен. Това нека му е най-добрата помощ, че той вижда с очите си оногова, който сам себе си излекува.
Хиляди пътища има, които още не са ходени, хиляди здравия и скрити острови на живота. Неизчерпани, неоткрити са все още човекът и земята човешка.
Бъдете будни и вслушвайте се, вие самотни! Откъм бъдещето идат веяния с тайнствен размах на крила; и който има тънък слух, долавя блага вест.
Вие, самотни днес, отстранени, вие ще станете някога цял народ: от вас, които сами се избрахте, ще въстане един избран народ — и от него Свръхчовекът.
Истина, място за укрепване трябва да стане още земята! И нея вече облъхва нов дъх благотворен — и една нова надежда!
Когато Заратустра каза тия думи, замлъкна, като някой, който не е изрекъл последната дума; и дълго помахва той в двоумение щапа в ръката си. Най-сетне рече тъй — и неговият глас се промени:
— Сам ще вървя аз отсега, мои ученици! И вие също идете си оттук, и сами! Тъй искам аз.
Истина, съветвам ви: махнете се от мен и пазете се от Заратустра!
А още по-добре: срамувайте се от него! Може би той ви е мамил.
Човекът на познанието не трябва да обича само своите врагове, той и приятелите си знае да мрази.
Лошо отплаща на учителя си онзи, който остава все ученик. И защо не искате вие да обезлиствите моя венец? Вие ме почитате; но ако един ден вашата почит рухне? Пазете се да не би премаже някой стълп!
Вие казвате, вярвате в Заратустра? Но що ли значи Заратустра! Вие сте вярващи в мен: но що значат всички вярващи! Вие още не бяхте подирили себе си: и ето, намерихте мен. Тъй правят всички вярващи; затова и толкова струва всяка вяра.
И ето, аз ви заповядвам, загубете ме, а намерете себе си; и само когато всички се отречете от мен, тогава аз ще се възвърна при вас.
Истина, с други очи, братя мои, ще подиря аз тогава моите изгубени; с друга обич ще ви обикна тогава.
И някога ще станете вие мои приятели и чеда на една надежда: тогава аз ще бъда за трети път пак при вас, за да празнувам с вас заедно великата пладня.
А велика пладня е тогава, когато човек застане сред пътя си, между животно и Свръхчовек и своя път към вечерта възслави като своя най-висша надежда: че той е пътят към ново утро.
Тогава онзи, който загива, сам себе си ще благослови, че е един отиващ отвъд; и слънцето на неговото познание ще се спре за него на пладня.
„Мъртви са всички богове: сега ние искаме Свръхчовека да живее“ — нека това бъде някога на великата пладня нашата последна воля!
Тъй рече Заратустра.
Втора част
— И само когато всички се отречете от мен, тогава аз ще се възвърна при вас.