Выбрать главу

Хубостта на Свръхчовека дойде при мен като сянка. Ах, братя мои! Що ме е грижа вече за боговете!

Тъй рече Заратустра.

За състрадателните

Приятели мои, думи на присмех достигнаха до вашия приятел: „Вижте Заратустра! Не върви ли той между нас като между животни?“

Но тъй е по-добре казано: „Човекът на познанието върви между хората като между животни.“

Но сам човекът за онзи, които дири познанието, е животното, което има червени бузи.

От какво му е това? Дали не защото той е трябвало често да се срамува?

О, приятели мои! Тъй говори човекът на познанието: срам, срам, срам — това е историята на човека!

И затова благородният се въздържа да засрамя: срам си налага той пред всичко, що страда.

Истина, аз не ги обичам, милосърдните, които са блажени в своето състрадание: тям твърде много липсва срам.

Ако трябва да бъда състрадателен, то поне не искам такъв да се наричам; но ако съм такъв, по-добре отдалеч да е.

Обичам също да забулям глава и да бягам, преди още да ме познаят: същото съветвам и вас да правите, приятели мои!

Дано по моя път съдбата ми изпраща винаги такива, които като вас никога не страдат, и такива, с които смея да деля надежда, обяд и мед!

Истина, аз правих и това, и онова — за ония, които страдат: но винаги по-добро ми се струваше, че правя, когато се учих по-добре да се радвам.

Откакто има хора, човек твърде малко се е радвал: само това, братя мои, е нашият наследствен грях!

И научим ли по-добре да се радваме, ще се отучим най-добре да не наскърбяваме другите и да не измисляме скръб.

Затова умивам ръката си, която е помагала на онзи, който страда, затова избърсвам и душата си.

Че като видях страдащия да страда, засрамих се поради неговия срам; и като му помогнах, жестоко накърних неговата гордост.

Големи задължения не правят благодарен, а мнителен; и ако малката добрина не бъде забравена, тя ще стане гризящ червей.

„Бъдете придирчиви, когато приемате! Покажете благоволение с това, че приемате!“ — тъй съветвам аз ония, които нямат нищо за даряване.

Но аз съм дарител: обичам да дарявам като приятел — приятели. А чужди и бедни нека сами си късат плода от моето дърво: тъй по-малко засрамя.

А просяците би трябвало съвсем да се премахнат! Истина, яд е човекът да им даде, и яд го е да не им даде.

А наедно с тях и грешниците, и лошите съвести! Вярвайте ми, приятели мои, когото хапе съвестта — учи се да хапе.

Но най-лошо е дребнави мисли. Истина, по-добре стори зло, но не мисли дребнаво.

Макар да казвате: „Удоволствието от дребни злоби предпазва от големи зли дела.“ Но тук няма защо да пестим.

Като цирей е злото деяние: то сърби и подлютва се, и се пръска — то говори откровено.

„Виж, аз съм болест“ — тъй говори злото деяние; това е неговата почтеност.

Но подобно лишей е дребнавата мисъл: тя пълзи и се спотаява и не иска нийде да е — докато цялото тяло залинее и увехне от дребни лишеи.

А на онзи, който е обзет от дявола, казвам аз тия думи на ухото: „По-добре отгледай дявола си голям! И за тебе има още един път на величие!“

Ах, братя мои! За всякого се знае нещо повечко! През мнозина ние прозираме, и при все това пак не можем да минем през тях.

Тежко е с хора да живееш, защото мълчанието е тъй тежко.

И не към оногова, който ни е противен, сме най-несправедливи ние, а към оногова, към когото сме равнодушни.

Но имаш ли и приятел, който страда, стани място на отдих за неговите страдания, а при това и кораво легло, едно походно легло: така ще му бъдеш най-полезен.

И стори ли ти приятел пакост, то речи: „Прощавам ти това, що ми стори; но че ти на себе си го стори — как бих могъл да ти простя това!“

Тъй говори всяка велика обич: тя надделява дори и прошка, и състрадание.

Човек трябва да държи твърдо сърцето си; че отпусне ли го, как скоро изгубва глава!

Ах, де по света са ставали по-големи безумства, ако не между състрадателните? И кое на света е причинявало повече скръб от безумствата на състрадателните?

Тежко на всички любещи, не достигнали още висина, която превишава тяхното състрадание!

Тъй ми рече веднъж дяволът: „Бог също има свой ад: това е неговата обич към хората.“

И недавна го чух да казва тая дума: „Бог умря; от своето състрадание към хората умря бог.“

И тъй пазете се от състраданието: оттам идва за човеците тежък облак! Истина, аз разбирам поличбите на времето!