Мина мудната горест на моята пролет! Премина злобата на моите снежинки през юни! Лято станах цял и лятно пладне!
Едно лято, най-висшето, със студени извори и блажена тишина: о, елате, приятели мои, за да стане тишината още по-блажена!
Че това е нашата висина и нашата родина: твърде на високо и стръмно живеем ние тук за всички нечисти и техния жад.
Хвърлете вашия чист поглед в извора на моята наслада, приятели мои!
Нима би се размътил той от това! Той ще ви се усмихне със своята чистота.
На дървото бъдеще ще свием ние нашето гнездо; орли нам, на самотните, ще носят храна в своя клъв8!
Истина, не храна, от която и мръсни биха яли с нас! Огън ще мислят те че лапат и ще изпогорят муцуните си!
Истина, ние не приготвяме прибежища за мръсни! Ледена пещера тяхната плът би значило нашето щастие и за техния дух!
И като силни вихри ще живеем ние над тях, съседи на орлите, съседи на снега, съседи на слънцето: тъй живеят силните вихри.
И на вихър подобен ще свия някога аз между им и с духа си ще отнема диханието на духа им: тъй го иска моето бъдеще. Истина, вихър е Заратустра за всички низини; и такъв съвет дава той на своите врагове и на всичко, що храчи и бълва: „Пазете се да храчите срещу вихъра!“
Тъй рече Заратустра.
За тарантулите
Виж, това е ямата на тарантула! Искаш ли нея самата да видиш?
Тук виси мрежата й: докосни се до нея — тя ще потрепне.
Ето че иде сама тя: добре дошла, тарантула! Чернее се на гърба ти твоят триъгълник-личба; а аз зная и какво е на твоята душа.
Мъст лежи на твоята душа: дето ухаеш, там израстват черни струпеи; с отмъщение извръща твоята отрова душата.
Тъй ви говоря аз със символ, вам, които карате душите да се въртят, вий, проповедници на равенството! Тарантули сте вие и скрити мъстители!
Но аз ще извадя на свят вашите скривалища: затова ви се смея в лицето с моя смях на висотата.
Затова дърпам мрежата ви, дано вашата ярост ви подмами да излезете из своите пещери на лъжата, и дано отмъщението ви изскокне иззад вашата дума „справедливост“.
Че да бъде освободен човек от отмъщението: за мен това е мост към висшата надежда и една дъга след дълги бури.
Но иначе искат, то се знае, тарантулите: „Това именно значи за нас справедливост, когато светът се напълни с бурите от нашето отмъщение“ — тъй говорят те един на друг.
„Ние искаме да отмъстим на всички, които не са нам подобни и да ги поругаем“ — тъй дават обет сърцата на тарантулите.
„И «воля за равенство» — дори и това трябва занапред да бъде име за добродетелта; и против всичко, което има власт, искаме ние да вдигнем вик!“
Вие, проповедници на равенството, тиранското безумие на немощта вика тъй за „равенство“: вашите най-тайни тирански похоти се тулят в думи за добродетелта!
Огорчено високомерие, въздържана завист! Може би високомерието и завистта на бащите ви — от вас избухват те като пламък и безумие на отмъщението. Което бащата е премълчавал, това заговорва у сина; и често виждах аз сина като обнажена тайна на бащата.
Те приличат на въодушевени: но не сърцето е, което ги въодушевява — а отмъщението. И ако станат нежни и студени, то не е духът, а завистта, която ги прави нежни и студени.
Тяхната ревност ги води също по пътя на мислителите; и това е знак на тяхната ревност — винаги отиват те твърде далеч: че тяхната умора най-сетне трябва да легне да спи и върху сняг.
От всяка тяхна жалба звучи отмъщение, във всяка тяхна похвала има оскърбление; и тям се струва блаженство да бъдеш съдия.
Но тъй ви съветвам аз, приятели мои: не доверявайте се на всички ония, в които инстинктът за наказване е силен.
Това е народ — лоша пасмина и с лошо потекло; от лицата им изнича палачът и ловджийското псе.
Не доверявайте на всички ония, които говорят твърде много за своята справедливост! Истина, не е само мед, що липсва на душите им.
И ако те сами наричат себе си „добри и праведни“, то не забравяйте, че за да бъдат фарисеи не им липсва друго освен власт!
Приятели мои, аз не искам да бъда размесван и смесван.
Има такива, които проповядват моето учение за живота: а в същото време са те проповедници на равенството и тарантули.
Че те говорят в угода на живота, макар да стоят в своите свърталища, тия отровни паяци, отвърнати от живота: с това те искат да причинят болка.