Выбрать главу

На ония искат те да причинят болка, които сега имат властта: защото за тях проповедта за смърт е най на място.

Да беше иначе, тарантулите щяха да учат другояче: именно те бяха едно време, които най-добре клеветяха света и горяха еретиците.

С тия проповедници на равенството не искам да бъда аз смесван и размесван. Че тъй ми говори справедливостта: „Хората не са равни.“

А те и не трябва да бъдат! Какво би била моята обич към Свръхчовека, ако аз говорех иначе?

През хиляди мостове и пътеки трябва те да се стремят към бъдещето, и между тях трябва да бъде все повече и повече война и неравенство: тъй ме кара да говоря моята велика обич!

Изобретатели на образи и призраци трябва да станат те във враждите си, и със своите образи и призраци трябва те да водят един срещу друг висшата борба.

Добро и зло, и богат, и беден, и висш, и нищожен, и всички имена на ценностите: оръжия трябва да бъдат те и звънтящи знаци на това, че животът трябва винаги сам да се превъзмогва!

На висини иска да се въззида той със стълпове и стълби, сам животът: той иска да гледа далеч в далнини и там към блажените хубости — затова му трябва висина!

И защото му трябва висина, трябват му стълби и противоречие на стълбите и на ония, които се изкачват! Животът иска да се възземе и като се въззема, да се превъзмогне.

И вижте, приятели мои! Тук, дето е пещерата на тарантула, се издигат нагоре развалините на един стар храм — погледнете с просветлени очи там!

Истина, който някога е трупал тук нагоре в камък своите мисли, за тайната на живота той е знаел подобно най-мъдрия!

Че борба и неравенство има дори и в хубостта, и война за мощ, и надмощие: това ни учи той тук в най-ясен символ.

Както божествено тук се пречупват кади и сводове, едни други в борба: както със светлина и сенки те се стремят една против друга, божествено-стремителните.

Нека тъй уверено и хубаво бъдем ние врагове, приятели мои! Нека божествено се стремим един против друг?

Уви! Ето мен самия ухапа тарантулата, моят стар враг! Божествено уверена и хубава, ухапа ми тя пръста!

„Наказание трябва да има и справедливост — тъй мисли тя: не напусто трябва тя да пее тук песни за чест на враждата!“

Да, тя си отмъсти! И уви! Ето с отмъщение тя ще извърти още и моята душа!

Но за да не се въртя, приятели мои, вържете ме яко о тоя стълп!

По-добре да стана стълпник, отколкото вихрушка на отмъщението!

Истина, Заратустра не е ни променлив, ни вихрушен вятър; и ако е танчар, никога не танчар на тарантула!

Тъй рече Заратустра.

За славните мъдреци

На народа служихте вие и на суеверието народно, всички вий, славни мъдреци! — а не на истината! И тъкмо затова ви въздаваха почит.

И затова също търпяха вашето неверие, защото беше едно остроумие и околен път към народа. Тъй господарят дава воля на своите раби и се забавлява с тяхното своеволие.

Но който е омразен на народа като вълк на псета: това е свободният дух, врагът на оковите, необожателят, обитателят на горите.

Да го прогонят из скривалището му — това значеше винаги за народа „чувство за правото“ — против него насъсква той винаги своите най-острозъбести псета.

„Че истината е там: нали народът е там! Тежко и горко на онзи, който дири!“ — тъй се повтаря от памтивека.

На своя народ вие искахте да създадете право в онова, което той обожава: това наричахте вие „воля за истината“, вий, славни мъдреци!

И вашето сърце винаги говореше на себе си: „От народа изхождам, оттам изиде за мен и гласът божий.“

Твърдоглави и хитри, подобно магаре, бяхте вие винаги като ходатаи народни.

И мнозина могъщи, които искаха да им е добре с народа, впрягаха пред конете си и едно магаре, един славен мъдрец.

И ето, желал бих, вие славни мъдреци, да хвърлехте най-сетне съвсем от себе си кожата на лъва!

Кожата на хищното животно, пъстропетниста, и козината на изследвателя, разследвателя, завоевателя.

Ах, за да се науча да вярвам във вашата „истинност“, за това би трябвало вие изпърво да сломите своята благоговейна воля. Истинен — тъй наричам аз оногова, който отива в безбожни пустини и сломи своето благоговейно сърце.

На жълтия пясък и изгорен от слънцето, жадно поглежда той към островите, обилни с извори, дето всичко живо почива под тъмни дървеса.

Но жаждата му не го придумва да стане като тия доволници: че дето има оазиси, там има и идоли.