Выбрать главу

И когато извърших онова, което ми беше най-мъчно и тържествувах победата на своите превъзмогвания: вие накарахте ония, които ме най обичаха, да викат, че им причинявам най-тежка болка.

Истина, вие все тъй постъпвате: вгорчихте ми и най-добрия мед и труда на моите най-добри пчели.

При моето благотворение вие пращахте винаги най-безочливите просяци; при състрадание все струпвахте непоправими безсрамници. Тъй наранихте вие моите добродетели в тяхната вяра.

И принасях ли жертва онова, което имах най-свято — тозчас вашата „набожност“ прилагаше своите по-тлъсти дарове: тъй че в изпаренията на тлъстината ви се задушаваше най-святото ми.

И веднъж поисках да танцувам, както никога не бях танцувал: през небесата отвъд исках да танцувам. Тогаз вие придумахте моя най-обичан певец.

И ето че той запя една грозна глуха песен; ах, той тръбеше в ушите ми като злокобен рог.

Убийствен певец, оръдие на злоба, най-невинният! Бях вече готов за най-добрия танец: и уби ти със своите звукове моя възторг.

Само в танеца мога аз да изразя символа на най-висшите неща: и ето че остана моят най-висш символ неизразен в членовете ми.

Неизразена и неразрешена ми остана най-висшата надежда! Умряха и всички образи и утехи на моята младост!

Как понесох аз това? Как изтърпях и превъзмогнах такива рани?

Как възкръсна душата ми пак из тия гробове?

Да, нещо неуязвимо, непогребимо има в мен, нещо, което пръска скалите: то е моята воля. Безмълвно то върви и непроменно през годините.

Свой ход тя иска да върви с моите нозе, моята стара воля; жестокосърдечна е ней помисълта и неуязвима.

Неуязвим съм аз само в моята пета. Все още там живееш ти и все пак съща, ти, най-търпелива! Все още си пробиваш път през всички гробове!

Живее в тебе още и всичко нерешено на моята младост; и като живот и младост седиш ти в надежда тук върху жълти гробовни останки.

Да, ти още си на всички гробове разрушител: слава на тебе, воля моя!

И само дето има гробове, възкресение има.

Тъй пееше Заратустра.

За самопревъзмогването

„Воля за истина“ зовете вие, вий, най-мъдри, което ви тласка и прави тъй страстни?

Воля за мислимост на всичко, що съществува: тъй наричам аз вашата воля!

Вие искате всичко, що съществува, да направите изпърво мислимо: че вие се съмнявате със справедливо недоверие дали вече то е мислимо.

А то трябва да се подчини и превие пред вас! Тъй го иска вашата воля.

Гладко трябва то да стане и подвластно на духа, като негово огледало и отражение.

Това е всичката ви воля, вие, най-мъдри, като воля за власт; дори и когато говорите за добро и зло, и за оценка на ценности.

Вие искате още да създадете свят, пред който бихте могли да коленичите: това ви е последна надежда и опиянение.

А немъдрите, народът — те са подобни на река, по която плува нататък лодка: и в лодката тържествено и забулени седят ония, що ценят ценностите.

Вашата воля и вашите ценности; поставихте вие върху реката на онова, което се сбъдва; стара воля за власт ми открива онова, което от народа се мисли за добро и зло.

Вие бяхте, най-мъдри, които поставихте такива гости в тая лодка и им дадохте блясък и горди имена — вий и вашата властна воля!

Далеч отнася сега реката вашата лодка: тя трябва да я носи. Малко значи дали разбита вълна се пени и гневно противи на кила.

Не реката е ваша опасност и краят на вашето добро и зло, вие, най-мъдри: а онази зла воля сама, волята за власт — неизтощимата плодотворна воля за живот.

Но за да разберете моето слово за доброто и злото: искам да ви кажа още словото си за живота и за природата на всичко живо.

Всичко живо проследих, ходих по най-велики и най-малки пътища, за да позная неговата природа.

Със стогранно огледало лових погледа му, когато неговите уста биваха сключени: за да ми говори неговото око. И неговото око ми говори.

Но, дето да намерех живо същество, чувах и реч за покорност. Всичко живо е покорно.

А ето и второто: на оногова се заповядва, който на себе си сам не може да се покори. Тази е природата на всичко, що живее.

А това е третото, що чух: че да заповядваш е по-мъчно от да се покоряваш. И не само че който заповядва носи товара на всички, които се подчиняват, а че товар лесно може да го смаже.