Опит и риск ми се видя във всяка заповед, и винаги, когато заповядва, живият рискува с това и сам себе си.
А още когато на себе си заповядва: и тогава дори той трябва да изкупи своята заповед. На своя собствен закон трябва да стане той съдия и отмъстител, и жертва.
Но как става това! — тъй се питах аз. — Какво придумва всяко живо същество, че то се покорява и заповядва, а и, заповядвайки, върши покорност?
Чуйте моето слово, вий, най-мъдри! Изпитайте истинно дали аз се промъкнах в сърцето на самия живот, та чак в корените на неговото сърце!
Дето намерих живо същество, намерих и воля за власт; а и във волята на онзи, който служи, намерих още воля да бъде господар.
Че на по-силния по-слаб да служи, това го придумва волята му, която иска да бъде господар на още по-слабия: само това удоволствие не може си той отказа.
И както по-малкото се отдава на по-голямото, за да добие то пък удоволствие и власт над най-малкото, тъй също се отдава и най-голямото и заради власт живота си полага.
Това е отдаването на най-голямото, че то е риск и опасност, и хвърля жребий за смърт.
И дето има пожертвование и служение, и любовни погледи: и там има воля господар да бъдеш. По тайни пътища се промъква по-слабият в замъка и чак в сърцето на властния — и похищава там власт.
И тази тайна ми повери сам животът: „Ето — каза той, — аз съм онова, което трябва винаги само да се превъзмогва.“
„Разбира се, вие наричате това воля за създаване или влечение към целта, към по-висшето, по-далечното, по-сложното: но всичко това е едно и една тайна.“
„По-добре ще загина, нежели да се откажа от това едничко нещо; и наистина, там дето има гибел и листата капят, виж, там се жертва живот — заради власт!“
„Че трябва да съм борба и сбъдване, и цел, и противоречие на целите: ах, който отгатне моята воля, отгатнал би също по какви криви пътища трябва тя да върви!“
„Каквото и да създавам и както да го обичам — скоро трябва да му стана противник, нему и на обичта си: тъй го иска моята воля.“
„А също и ти, който дириш познанието, ти си само една пътека и следа от стъпката на моята воля: истина, моята воля за власт върви тъй също с нозете на твоята воля за истината!“
„Онзи, разбира се, не улучи истината, който гърмя подире й със словото за «Воля за битие»: таз воля — няма я!“
„Че: онова що го няма, не може да желае; а това що има вече битие, как би могло то отново да се домогва за битие!“
„Само дето има живот, има и воля: но не воля за живот, а — тъй те уча аз, — воля за власт!“
„Много неща живият цени по-високо от самия живот: но от самата оценка говори волята за власт!“
Тъй ме учи някогаж животът: и чрез това ви решавам аз, вий, най-мъдри, още и гатанката на вашето сърце.
Истина, казвам ви: добро и зло, което да бъде непреходно — няма такова! Само себе си трябва то винаги отново да превъзмогва.
С вашите ценности и думи за добро и зло вие вършите насилие, вий, ценители на ценностите: и това е вашата скрита обич и блясъкът, трепетът и избликът на вашата душа.
Но една по-могъща сила расте из вашите ценности и едно ново превъзмогване: на него ще се строши яйцето и черупката на яйцето.
И който трябва да бъде творец на добро и зло: истина, той трябва изпърво да бъде разрушител и да троши ценности.
Така най-висшето зло трябва за най-висшето добро: а това е, което твори. Нека говорим само за това, вий, най-мъдри, макар и да е лошо. Мълчанието е по-лошо; всички премълчани истини стават отровни. И нека всичко се троши, което от нашите истини — може да се троши!
Не малко къщи има още да се зидат!
Тъй рече Заратустра.
За възвишените
Тиха е глъбината на моето море: кой би могъл да отгатне, че тя крие шеговити чудовища! Непоколебима е моята глъбина: но тя блести от плуващи гатанки и смехове.
Един възвишен видях днес, един тържествен, един разкаяник на духа: о, как се смя душата ми на неговата грозота!
С изпъчени гърди и подобен на ония, които поемат дъх: тъй стоеше той, възвишеният, и мълчалив!
Окачен с грозни истини, плячка от лова му, и навлечен с оръфани дрехи; много и тръне висяха по него — но не видях още никаква роза.
Не изучи още той смеха и хубостта. Мрачен се върна тоя ловец от гората на познанието.
От борбата с диви зверове се върна той дома: но от неговата важност изглежда все още дивото животно непревъзмогнато!