А и да би бил човек изследовател на бъбреци: кой вярва още, че вие имате бъбреци! Вие сякаш сте стъкмени от бои и от слепени хартишки.
Всички времена и народи изглеждат едно през друго под вашите була; всички нрави и вери говорят една през друга из вашите жестове.
Който би смъкнал из вас була и труфила, и бои, и жестове: останало би му тъкмо това, с което да плаши птиците.
Истина, сам аз съм подплашена птица, която ви видя веднъж наги и без боя; и аз побягнах, когато тоя скелет ми направи знак за любов.
По бих предпочел да бъда аз ратай на долния свят и при сенките на някогашното! Все пак по-тлъсти и по-угоени от вас са дори жителите на долния свят!
Това, да, това е огорчението на моите недра, че не мога да ви търпя ни наги, ни облечени, вий, днешни хора!
Всичко неприветно в бъдещето, и що някога е плашило залутани птици е наистина по-приветно и по за доверие от вашата „действителност“.
Че тъй говорите вие: „Действителни сме ние напълно, и без вяра и суеверие“: тъй се гордеете вие — ах, дори и безгръди да сте!
Да, как бихте могли да вярвате, вий, пъстро-нашарени! — които сте изображения на всичко, което е вярвано някога!
Блуждаещи опровержения сте вие на самата вяра, и хърбели на всяка мисъл. Недостойни за вяра: тъй ви наричам аз, вий, действителни!
Всички времена брътвят едно против друго във вашите духове; а бляновете и брътвежите на всички времена бяха по-действителни, отколкото е вашето бодърстване!
Безплодни сте вие: затова ви липсва вяра. А който трябва да твори, винаги е имал и свои вещи блянове и звездни знамения — и е вярвал на вярвания!
Полуотворени порти сте вие, на които чакат гробари. И ето вашата действителност: „Всичко е достойно да загине.“
Ах, как сте се изправили пред мен, вий, безплодни, как постали в ребрата! И мнозина от вас сами са дошли до съзнание на това.
И те казваха: „Дали като спях, някой бог скришно не ми е отнел нещо? Разбира се, достатъчно, за да си направи женица от него!
Чудна е мършавостта на нашите ребра!“ — тъй казваха мнозина днешни хора.
Да, за смях сте вий, днешни! И особено когато се вие сами на себе чудите!
И тежко ми, ако не бих могъл да се смея на вашето учудване, а би трябвало да пия всичко отвратително от вашите чаши.
А тъй по-леко ще ви понеса, като имам тежко да нося; малко искам да знам, че бръмбари и хвъркати червейчета са накацали при това върху товара ми!
Истина, от това той не ще стане по-тежък! И не от вас, днешни хора, ще ме налегне великата умора.
Ах, къде да се въззема още с моя копнеж! От всички планински висини гледам аз за бащин и майчин край.
Но родина не найдох нийде: в никой град не се спрях и на тръгване съм при всяка порта.
Чужди ми са и за присмех днешните, към които недавна ме влечеше сърце; и прокуден съм от бащин и майчин край.
Тъй че само теб обичам аз, земя на моите деца, неоткрита още, в най-далечното море: към нея насочвам аз кораба си да дири и дири.
С децата си искам да изкупя аз, че съм дете на моите бащи: и във всяко бъдеще — това настояще!
Тъй рече Заратустра.
За непорочното познание
Когато вчера изгряваше месецът, стори ми се, че той иска да роди слънце: тъй широк и непразен лежеше той на хоризонта.
Но с бременността си той ме излъга; и аз по ще вярвам на мъжа в месеца, отколкото на жената.
То се знае, малко прилича на мъж и той, тоя плах нощен мечтател. Истина, с нечиста съвест броди той над покривите.
Че той е похотлив и ревнив, монахът на месеца, похотлив за земята и за всички радости на любещите.
Не, аз не го обичам, тоя котарак на покривите! Противни ми са всички, що дебнат около непритворени прозорци!
Смирен и мълчалив броди той по звездни килими — но аз не обичам тихостъпните мъжки нозе, на които и шпора не звънти.
Стъпката на всеки честен говори; а котката се промъква крадешком през потона10. Виж, като котка стъпя месецът и нечестно.
Вам давам аз тая притча, чувствителни лицемери, вам, „хора на чистото познание“! Вас наричам аз сластолюбци!
И вие също обичате земята и земното: познах ви аз! — но срам има в обичта ви и лоша съвест — на месеца подобни сте вий!
Да презирате земното придумаха вашия дух, но не вашата утроба: а тя е най-крепката у нас!