И ето, срамува се вашият дух, че угажда на утробата ви, и от своя собствен срам върви по скрити и лъжовни пътища.
„Това би било най-висше за мен — тъй говори на себе си вашият измамен дух, — да гледам на живота без пожелание и не, като псе, с изплезен език.“
„Щастлив да бъда в съзерцанието, с умъртвена воля, без грабливостта и алчността на егоизма — студен и пепеляв по цялото тяло, но с опиянени месечни очи!“
„Това би било най-драго за мен — тъй се блазни съблазненият, — земята да обичам, както я месецът обича, и само с поглед да докосвам нейната хубост.“
„И това наричам аз непорочно познание на всички неща, че нищо не искам от нещата: освен да смея да лежа пред тях като стогледо огледало.“
О, вий, чувствителни лицемери, вий, сластолюбци! На пожеланието ви липсва невинност: ето защо вие клеветите пожелаването!
Истина, не обичате вие земята като творци, родители и радостни от това, що се твори!
Де е невинността? Дето има воля за раждане. И който иска да твори свръх себе си, той има най-чистата воля.
Де е хубостта? Дето от вся воля трябва да искам; дето искам да обичам и загина, за да не остане образът само образ.
Обичай и загини: това върви тъй от памтивека. Воля за обич: то е да бъдеш също готов за смърт. Тъй ви казвам аз, страхливци!
Но ето че вашето скопено кривогледство иска да се нарича „съзерцание“!
И което се оставя да го докосват боязливи очи, трябва да бъде кръстено „хубаво“! О, вий, осквернители на благородни имена!
Но това да бъде ваше проклятие, вий, непорочни, които дирите чистото познание, никога да не раждате: дори и когато лежите широко и непразни на хоризонта.
Истина, вие тъпчете устата си с благородни думи: и ние трябва да вярваме, че сърцето ви прелива, лъжльовци?
А моите думи са нищожни, презрени и тромави: аз на драго сърце прибирам това, що падне под трапезата при вашите обеди.
Все пак мога с тях на лицемерите да кажа истината! Да, нека моите кости, раковини и листи бодливи гъделичкат носовете на лицемерите! Развален е въздухът винаги около вас и вашите обеди: че сластолюбивите ви мисли, лъжите ви и преструвките ви пълнят въздуха!
Дръзнете изпърво да повярвате на себе си — на себе си и на своята утроба! Който сам не си вярва, винаги лъже.
Маска на бог турихте отпреде си, вий, „чисти“: в маската на бог се вмъкна вашият отвратителен нагърчен червей.
Истина, вие лъжете, вий, „съзерцатели“! И Заратустра някога вие заблудихте с божествената си външност; не позна той змийските ви гърчове, с които тя бе натъпкана.
Душата на бог мислех, че виждам да играе във вашите игри, вий, хора на чистото познание! Струваше ми се, че няма друго по-добро изкуство от вашите изкуства!
Змийската нечистота и лошата воня, тях криеше от мен отдалечеността и хитростта на гущер сластолюбиво пълзеше тъдява.
Но аз дойдох близо до вас: и настана ден за мене — и ето за вас дойде той — свърши се любуването на месеца!
И ето, погледнете! Изненадан и блед стои той пред зората!
Че иде вече слънцето, огненото — неговата любов към земята иде!
Невинност и творческа жажда е всяка слънчева любов!
Погледнете, как нетърпеливо иде то през морето! Не сещате ли жаждата и горещия дъх на неговата любов?
От морето иска то да смуче и да привлече към себе си на висини дълбината му; и подема се страстта на морето с хиляди гърди.
Целувано и смукано иска то да бъде от жаждата на слънцето; въздух иска то да стане и висина, и пътека на светлината, и само светлина!
Истина, подобно слънцето обичам аз живота и всички дълбоки морета.
И това значи за мен познание: всичко дълбоко трябва да се възземе — към моята висина!
Тъй рече Заратустра.
За учените
Както лежах заспал, една овца заръфала бръшляновия венец на главата ми — ръфала и рекла: „Заратустра вече не е учен“.
Рекла и отминала надуто и гордо. Едно дете ми го разправи.
Обичам да лежа тук, дето децата играят, край порутената стена, между тръновици и червени макове.
Аз все още съм учен за децата и за тръновиците, и червените макове. Невинни са те, дори и в своята злоба.
Но за овцете не съм вече: такъв ми бил късметът — благословен да бъде!
Защото истина е: изселих се аз от дома на учените и тръшнах тогаз зад себе си вратата.