Твърде дълго седя гладна душата ми на тяхната трапеза; не съм, подобно тям, свикнал на познанието, като да троша орехи.
Свобода обичам аз и въздух над прясна земя; по-добре да спя на волска кожа, отколкото върху техните достойнства и почести.
Аз съм твърде горещ и изгорен от собствени мисли: често се задушавам. Тогаз трябва да бягам на свободен въздух и далеч от прашни стаи.
А те седят хладни на хладна сянка: във всичко искат да бъдат само зрители и пазят се да седнат там, дето слънцето пече на стъпалата.
Подобно ония, които стоят по улиците и зяпат хората, които минуват: тъй и те чакат и зяпат мислите, намислени от други.
Хванеш ли ги с ръце, те дигат прах като брашнени чували, и то неволно: но кому би дошло наум, че прахът им е от жито и от жълтата отрада на летните ниви?
Показват ли се мъдри, хладни тръпки ме побиват от техните дребни изречения и истини: често тяхната мъдрост е с миризмата на блато: и наистина аз дори жаба чух да кряка из нея!
Чевръсти са те, имат умни пръсти: що е моята простота при тяхното многообразие! Всяко вдяване и везане, и плетене разбират техните пръсти: тъй плетат те чорапите на духа!
Добри часовници са те: само трябва човек да се грижи, както трябва, да ги навива! Тогава те показват часа безпогрешно и правят скромен шум при това.
Подобно мелници работят те и черясла: само житни зърна им сипи! — и те вече знаят зърното ситно да мелят и да правят от него бял прах. Те се взират един друг в пръстите и се боят от най-добрия. Изобретателни в дребните хитрости, те вардят ония, на които знанието върви на хроми нозе — подобно паяци вардят те.
Аз ги виждах винаги с предпазливост да приготвят отрова; и винаги при това туряха те стъклени ръкавици на своите пръсти.
Също и калпави зарове знаят те да хвърлят; и аз ги сварих да играят със зарове тъй усърдно, че се потяха при това.
Ние сме чужди един на други, и техните добродетели са още повече против вкуса ми, отколкото техните хитрости и калпави зарове.
И когато живях при тях, живеех над тях. Затова те ме намразиха. Те не щат да чуят, че някой върви над техните глави; и тъй наслагаха дървета и пръст, и смет между мен и главите си.
Тъй заглушиха те шума от моите стъпки: и най-зле бях чут досега от най-учените.
Заблужденията и слабостта на всички хора поставиха те между себе си и мен — „лъжлив под“ наричат те това в своите къщи.
Но при все това аз вървя със своите мисли над техните глави; а да бих искал да вървя дори по собствените си грешки, пак щях да съм над тях и главите им.
Че хората не са еднакви: тъй говори справедливостта. И което аз искам, те не смеят да искат!
Тъй рече Заратустра.
За поетите
— Откакто познавам по-добре плътта — рече Заратустра на един от своите ученици, — духът за мен е вече само уподобение на дух; и всичко „непреходно“ — и то също е само символ.
„Чух те вече веднъж да казваш тъй — отговори ученикът, — и тогаз ти прибави: «но поетите лъжат твърде много.» Защо каза, че поетите лъжат твърде много?“
— Защо? — рече Заратустра. — Ти питаш защо? Аз не съм от ония, които човек смее да пита за тяхното защо.
Нима от вчера аз живея? Аз вече отдавна преживях основанията на своите мнения.
Нямаше ли да се обърна на бъчва за спомени, ако исках да удържа при себе си и своите основания?
Много ми е и това, да спазя само мненията си; и не една птица изхвръкна вече.
И между тях също намирам аз някое прилетяло животно в моя гълъбарник, което е чуждо за мен, и което трепери, ако сложа ръка върху му. Но какво ти каза веднъж, Заратустра? Че поетите лъжат твърде много?
— Но и Заратустра е поет.
Вярваш ли сега, че той с това казва истината? Защо вярваш това?
Ученикът отговори: „Аз вярвам в Заратустра.“ Но Заратустра поклати глава и се усмихна.
— Вярата не ме прави блажен, — рече той, — особено вярата в мен.
Но да приемем, че някой съвсем сериозно кажеше — поетите твърде много лъжат: той има право — ние твърде много лъжем.
И твърде малко знаем ние и сме лоши ученици: тъй че трябва да лъжем.
И кой от нас, поетите, не е подправял виното си? Не една отровна бърканица е вършена в нашите зимници, не малко неща са ставали там, които не могат се описа.
И защото малко знаем, то ни харесват от сърце нищите духом, най-вече когато са те млади женици!