Неговите ученици се смяха на тая мълва; и един от тях каза дори: „По-скоро вярвам, че Заратустра е отвлякъл дявола.“ Но в глъбината на душата си всички бяха загрижени и обзети от копнеж, тъй че радостта им бе голяма, когато на петия ден Заратустра се яви при тях.
И ето разказа за разговора на Заратустра с огнено псе:
— Земята — каза той, — има кожа; и по тая кожа има болести. Една от тия болести се нарича например: „човек“.
А друга една от болестите се нарича „огнено псе“: много са лъгали хората за него и са слушали други да ги лъжат.
Тая тайна да изпитам ходих аз през морето: и видях истината гола, наистина! — боса чак до врата.
И зная сега какво е това огнено псе; а също тъй и всички извъргнати и низвъргнати дяволи, от които не само старите бабички се плашат.
— Навън, огнено псе, из твоята глъбина! — извиках аз. — И признай колко дълбока е тая глъбина! Отде е това, което ти изригваш там нагоре? Ти пиеш обилно от морето: това издава твоето солено витийство. Истина, за един пес на глъбината ти вземаш храната си твърде от повърхността! Най-много те мисля за чревовещател на земята: и винаги, когато чувах да говорят извъргнати и низвъргнати дяволи, намирах ги подобни на тебе: солени, лъжливи и плитки.
Вие знаете да ревете и с пепел да затъмнявате! Вие сте най отбор хвалипръцковци и научили, както трябва, изкуството да възварявате тинята.
Дето и да сте, трябва винаги наблизо да има тиня и много гъбаво, шупливо, приклещено, и него го тегли свобода.
„Свобода“ е най-обичайният ви рев: но аз отвикнах да вярвам на „велики събития“, щом има много рев и дим наоколо.
И вярвай ми, приятелю, адски шум! Най-великите събития — те не са нашите най-шумни, а нашите най-тихи часове.
Не около изобретателите на нов шум: около изобретателите на нови ценности се върти светът, нечуто се върти той.
И признай си! Винаги малко нещо е излизало, когато минеха твоят шум и дим. Много ли нещо значи, че някой град се е превърнал на мумия, и че някакъв стълп лежи в тинята!
И тая дума още казвам аз на низвържителите на стълпове. Навярно е най-голямо безумие да хвърляш сол в морето и стълпове в тинята.
В тинята на вашето презрение лежеше стълпът: но тоя именно е неговия закон, че от презрението израства за него живот и жива хубост! Божествен наглед се изправя той сега пред нас и привлекателен в скръбта си; и наистина! — той ще ви благодари още, задето го низвъргнахте, вий, низвържители!
Но тоя съвет давам аз на царе и църкви и на всичко, що е недъгаво от старост или добродетел — оставете да ви низвъргнат!
За да можете пак да се върнете към живота, а към вас — добродетелта!
Тъй говорих аз пред огненото псе: тогава то ме прекъсна сърдито и попита: „Църква? Що е пък това?“
— Църква? — отговорих аз. — То е един вид държава, и то най-лъжливата. Но млъкни, ти, лицемерно псе! Ти най-добре познаваш своята пасмина!
Като теб е държавата, лицемерно псе; като теб обича тя да говори с дим и рев — за да накара да повярват, като тебе, че тя говори из корема на нещата.
Че тя непременно иска да бъде най-важното животно на земята, държавата; а хората му вярват.
Щом казах това, загърчи се огненото псе като бясно от завист.
„Как? — извика то. — Най-важното животно на земята? А хората му и вярват?“ И толкова пара и грозни гласове изскочиха из неговата паст, че аз помислих, то ще се задуши от гняв и завист.
Най-сетне стана то по-спокойно и пъхтенето му взе да поспира; а щом млъкна, казах засмяно:
— Ти се ядосваш, огнено псе: значи прав съм, като казвам тъй за тебе! А и за да устоя на правото си, чуй за друго едно огнено псе: то говори наистина от сърцето на земята.
Злато диша неговият дъх и златен дъжд: тъй го иска сърцето му. Що му е пепел и дим, та и гореща тиня!
Смях извира от него като пъстър облак: противно му е твоето гълголене и храчене, и яд на утробата!
Но злато и смях — взема ги то из сърцето на земята: че добре е да го знаеш — сърцето на земята е от злато.
Щом чу това, огненото псе не изтрая вече да ме слуша. Засрамено сви опашка, каза някак изниско: „Бау! Бау!“ и се вмъкна в ямата си.
Тъй разказваше Заратустра. А неговите ученици едва го слушаха: тъй голямо бе желанието им да му разправят за моряците, зайците и за хвъркатия човек.