Всяко „беше“ е останка, гатанка, жестока случка — докато творящата воля каже при това: „Но аз го исках тъй!“
— Докато творящата воля каже при това: „Но аз тъй го искам! Тъй ще го искам!“
Но рече ли тя вече тъй? И кога ще стане това? Отърси ли се волята от своето собствено безумие?
Стана ли волята сама на себе си спасител и носител на радост?
Отучи ли се от духа на мъстта и от всяко скърцане зъби?
И кой я научи да се придобри с времето, и с по-висшето от всяко сдобряване?
По-висше от всяко сдобряване трябва да иска волята, която е воля за власт — но как ще постигне тя това? Кой би я научил и да иска назад?
Но на това място от своята реч случи се, че Заратустра внезапно спря и съвсем изглеждаше на премного уплашен. С уплах в очи погледна той своите ученици: очите му пронизаха като стрели техните мисли и помисли. Но след малко той пак се усмихна и каза добродушен:
— Мъчно е с хора да живееш, защото мълчанието е тъй тежко. Особено за приказливия.
Тъй рече Заратустра. А гърбавият слушаше разговора и затулил беше лицето си при това; но когато чу Заратустра да се смее, погледна любопитно и каза полека:
— Но защо говори Заратустра иначе нам, не като на своите ученици?
Заратустра отговори:
Какво има тук за чудене! С гърбави може гърбаво да се говори!
Добре — каза гърбавият, — и с ученици може да се бъбре, както понася на школата.
Но защо говори Заратустра другояче на своите ученици — не като на себе си?
За човешката мъдрост
Не висината: стръмнината е страшното!
Стръмнината, отдето погледът пада надолу, а ръката посяга нагоре.
Тогава сърцето се зашеметява от своята двойна воля.
Ах, приятели, сещате ли двойната воля и на моето сърце? Това, това е моята стръмнина и моята опасност, че погледът ми се хвърля към висината, и че ръката ми би желала да се хване и опре — на глъбината!
О човека се лови моята воля, с вериги се вържа аз о човека, защото ме тегли нагоре към Свръхчовека: че там иска другата ми воля.
И затова живея сляп между хората, като да не ги познавам: да не би ръката ми да изгуби съвсем вяра в твърдото.
Аз не ви познавам, хора: тоя мрак и утеха често ме окръжават.
Стоя на пътната врата за всякой нехранимайко и питам: кой ще ме излъже?
Това е моята първа човешка мъдрост, че се оставам да ме лъжат, за да не бъда все нащрек пред лъжците.
Ах, ако бях все нащрек пред човека: как би могло човек да бъде котва за моя балон! Твърде лесно би ме отвлякъл той нагоре и далеч!
Такова провидение бди над моята съдба, че аз трябва да бъда без предпазливост.
И който не иска да изнемогне между хората, трябва да се научи да пие от всички чаши; и който иска чист да остане между хората, трябва да знае и с мръсна вода да се мие.
И тъй си говорих често за утеха: „Добре! На добър час! Старо сърце! Едно нещастие не ти се удаде: радвай се на това като на твое щастие!“ А таз е моята друга човешка мъдрост: аз щадя суетните повече от гордите.
Не е ли накърнена суетност майката на всички трагедии? А дето гордостта бъде накърнена, там израства нещо по-добро, отколкото е гордостта. За да бъде животът хубав за гледане, трябва неговата игра да бъде добре играна: а за това са нужни добри актьори.
Добри актьори намерих аз всички суетни — те играят и искат да са по сърце на които ги гледат — целият им дух е в тая воля.
Те представляват себе си, измислят себе си; близо до тях обичам аз да гледам живота — това лекува от меланхолия.
Затова щадя аз суетните, защото са те лекари на моята меланхолия и ме привързват о човека като о зрелище.
И сетне: кой би измерил цялата глъбина на скромността у суетния! Аз го обичам и съчувствам му за неговата скромност.
От вас иска да научи той вярата в себе си; той се храни от вашите погледи, той жадно лапа похвалата от вашите ръце.
И вашите лъжи вярва той, стига добре да го лъжете; че в глъбини въздиша сърцето му: „Що съм аз!“
И ако истината добродетел е, която нищо не знае за себе си: то суетният не знае за своята скромност!
Но това е моята трета човешка мъдрост, че не оставям вашата боязливост да ми опротиви изгледа на злите.
Блажен съм да виждам чудесата, измътени от горещото слънце: тигри и палми, и дрънчащи змии.
И между хората има хубави рожби на горещото слънце, и у злите много за учудване.